Тя се обърна към морето.
Не можеше да го вини. Тя също не беше най-голямата ми почитателка, когато Патрик на практика реши да ме осинови и го направи по единствения възможен начин – като се ожени за мен. Колкото и да беше странно, в това имаше смисъл във време, когато всичко, което се случваше, беше странно.
— Онова, което направихме с Патрик, не беше нормално. Дори ти си помисли същото – напомних й предпазливо.
— В крайна сметка го разбрах – промърмори тя.
Така беше.
— Кърт го сметна за предателство.
Тя се обърна и впи очи в мен.
— Да, и направи всичко по силите си да не храниш и капчица съмнение, нали? Не те изслуша. А ако бешемлъкнали те бешеизслушал,може би никога нямаше да се омъжиш за Патрик. Може би онова негово дете щеше да бъде петнайсетгодишно и надвама вии щяхте да имате още няколко.
— Ала тогава не бих имала Патрик и Пат, итеб,и останалите.
— Нима мислиш, че Патрик би се отказал от теб? Да те остави да си отидеш от живота му? Как ли пък не. Винаги е искал дъщеря и знаеш колко далеч стигна в опитите си да я получи през годините, преди да те срещне.
Опитах се да не потръпна при този спомен, ала Кат се беше разпалила, така че продължи, без да забележи нищо:
— Открай време искаше синовете му да си имат по-малка сестра. Ако това идваше с гадже, той щеше да го приеме. Искаше да носиш фамилията му, защото не смяташе, че онези двама задници заслужават да носиш тяхната. Но ако беше взела фамилията на шерифа, той не би имал нищо против. Би сторил всичко по силите си, за да ти даде онова, което искаш, включително да ти върне онова ченге. Защо според теб плащаше, за да го следят през всичките тези години?
— Знам го и именно затова цялата вина е върху мен.
И действително беше така.
— Това място е красиво и спокойно и страшно се радвам, че е толкова невероятно, и мога да те оставя тук, защото част от мен иска да довлека Пат, за да живеем в студиото. Да не говорим, че това е първата ни вечер тук и всичко останало. Така че няма да разваля всичко, като ти кажа, че ми писна от това.
Аз примигах насреща й, а тя продължи.
— Ти беше на двайсет и три, още момиче, и страдаше. Твоето семейство ти беше обърнало гръб. Най-добрата ти приятелка те мразеше и в червата и ще кажа само това, защото изобщо не искам да споменавам останалите гадости, които тя натвори. Ти току-що бе научила, че мъжът, в когото беше отчаяно влюбена, те е лъгал от мига, в който сте се запознали, иmeeизползвал,за да нарани хора, които, да си го признаем, не са били страхотни, но са билитвои приятели.Хора, за които те е билогрижа.
Така че в главата ти е пълна бъркотия и тогава се появява един възрастен мъж с добро сърце и благ език и ти предлага обич и подкрепа, и край на всички тези гадости, и ти приемаш. Е, какво? Ако същото се случеше с мен и аз срещнех Патрик, знаейки какъв е, и той ми кажеше: „Нека ти помогна да оставиш всичко това зад гърба си“, и аз бих приела. Без да се замисля. Така че престани най-сетне да се обвиняваш.
— Дори не…
Тя размаха ръка насреща ми.
— Не. Винаги намираш оправдания за шерифа, но не и за себе си. Простила си му, задетоте използваите излъга,ите изложи на опасност,а не можеш да простиш на себе си, задето се довери направилниямъж, който не се спря пред нищо, за да се погрижи за теб. Нещо повече, нямаш нищо против шерифа да ти се сърди след всички тези години, при положение че никога не ти даде възможност да му обясниш своята част от историята. – Тя поклати глава и се обърна към морето. – Не – продължи. – Той няма да получи прошката ми толкова лесно. Ти можеш да го направиш. От мен обаче няма да я получи.
Не споменах, че Кърт едва ли ще го е грижа, защото не я познаваше, а и не беше такъв. Познавах Тони, не Кърт, но предполагах, че са еднакви (или поне онзи Тони, който беше показал пред мен), а него не го беше грижа какво мислят другите.
Което означаваше, че Кърт не го беше грижа дори какво изпитвам аз.
Ала всичко това се бе случило толкова отдавна. Е, да, той все още беше красив. Все още беше необвързан. Имаше най-очарователното момиченце, което бях виждала (ако не се брояха Верити, Ели, Мелани и Беа).
Беше минало толкова много време. Трябваше да продължа напред.
Бях дошла тук, без дори да знам какво точно очаквам да се случи.