— Това винаги им спира дъха – промърмори брокерът. – Лесно е да забравиш бъркотията на долните етажи в мига, в който видиш това. Проблемът е, че за да излезеш, трябва отново да се върнеш там долу.
Не ме беше грижа за останалите три етажа.
Не ме беше грижа, че с цялото си същество знаех, че Патрик грешеше, че беше обречена битка да дойда тук, опитвайки се да поправя отношения, които не можеха да бъдат поправени, и да изживея остатъка от книгата на живота си.
Имаше нещо, за което Патрик беше прав, и тази стая, този изглед го доказваха.
Мястото ми беше в Мейн.
Мястото ми беше точно тук.
Ако не ми беше писано да имам в живота си друга красота освен обичта на Патрик и неговото семейство, все пак ми беше писано да имам това.
Защото Патрик можеше да ми го даде.
И в този миг знаех, че той ми се усмихва някъде там горе от небесата, щастлив и адски самодоволен, че се беше оказал прав.
— Студиото има веранда, така че имаш и място на открито, ако си от онези, които обичат да бъдат навън – продължи брокерът. – Струва ми се обаче, че това тук е всичкото „навън“, от което който и да било се нуждае. Честно да ти кажа, неведнъж, след като покажех имота на поредния потенциален купувач, съм си мислил, че би си струвало главоболията да стегна това място просто за да мога да си пия сутрешното кафе тук, и изобщо не би ме притеснявало, че ще трябва да катеря всички тези стълби.
Не грешеше за това.
И в този миг реших, че щях да пия сутрешното си кафе тук до края на живота си.
— Но всеки път, щом желанието да го направя, стане прекалено силно, жена ми ме разубеждава.
Не можех да си го представя. Тя сигурно никога не се бе качвала тук горе.
— Това там отсреща е Лавандуловата къща – обясни той.
Погледнах към „там отсреща“, където ми сочеше, и над огрените от слънцето вълни, които се плискаха лекичко в заливчето, на фона на една скала видях красива, несиметрична стара къща. Не беше толкова красива, колкото фарът, но разбира се, че щях да мисля така, докато стоях тук.
— Почти толкова стара, колкото това място и също толкова красива, макар и по свой собствен начин – каза агентът на недвижими имоти. – Също като фара, и тя открай време е частна собственост. Зад нея къщата, която сякаш се рее върху скалата, е Синята скала.
Погледнах, накъдето ми сочеше, и съзрях спираща дъха къща, каквато никога не бях виждала. Тя беше модерниятиннаянна Лавандуловата къща, ала макар и модерна, пасваше съвършено на мястото си, сякаш открай време бе там.
— Дело е на Прентис Камерън – обясни агентът. – А ако не знаеш кой е той, потърси го в интернет. Общинските съветници са доста взискателни към новите планове за строеж по крайбрежието. Подозирам, че само дето не са се задавили със собствената си слюнка, когато Камерън я проектира и построи. Модерна е, ала красива като картинка. Съвършена.
С тези думи той се обърна към мен с изражение, което привлече цялото ми внимание, и продължи:
— Ще кажа само, че дори в сегашното състояние на фара този триумвират от имоти е второто нещо, с което Магдалийн се гордее най-много, след грижите, които полага градът да си остане такъв, какъвто трябва да бъде. И макар това да са частни имоти, жителите на града имат към тях и обитателите им точно толкова закрилническо отношение, колкото и самите им собственици. Така че, тъй като това място е открито и не е сгушено сред дървета като Лавандуловата къща, нито пък се намира в частен квартал като Синята скала, възможно е да ти досаждат. Но ако някой прояви любопитство, всички граждани на Магдалийн до един ще сторим всичко по силите си, за да опазим уединението ти.
— Радвам се да го чуя – казах меко.
Той ме огледа от горе до долу, погледна към земите, ширнали се навън, а после отново се обърна към мен със сериозно изражение.
— От дълго време се занимавам с тази работа. Знам кога един купувач проявява истински интерес, знам и кога проявява истински интерес към нещо, в което ще трябва да вложи немалко работа, но не го е грижа, защото се е влюбил. И виждам, че това се случва с теб. Така че ще бъда напълно откровен.
— Ще… – поколебах се, тъй като не бях сигурна дали нямаше да изрека лъжа – ти бъда задължена.
Той не се поколеба.
— Виждаш ли, ще трябва да вложиш доста труд, за да възстановиш имота, и смятам, че можеш да го направиш. Това е страхотно. Само че има и други постройки, земя. Ще отнема цял ден, дори с моторна косачка, само да окосиш моравата. А жителите на града направо ще откачат, ако окосиш лалетата, които покриват цялото място през пролетта. Никой не знае откъде се появиха, но ако потърсиш „морски фар Магдалийн“ в Гугъл, това са общо взето всички снимки, които ще излязат.