Тя се престори, че го обмисля, преди да отговори:
— Сладкиши.
Усмихна се широко и видях как и нейните устни потръпнаха.
— Ето това, това тук – заявих. – Сериозно, моя красива Кати, не съжалявам за нищо.
Не я оставих да отговори.
Знаеше, че се бях обосновала и го бях направила със замах.
Така че просто отидох да донеса сладкишите.
Глава 8
СВЕТЪТ ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВЪРТИ
Настоящето…
— Знаех го. Чувала бях историите. Но,Господи.Ти си такъвзадник.
— Кати – сопнах се тихо.
Тя вдигна ръка и посочи Кейлън с палец.
— Ама той наистина е задник.
— Виждам, че се движиш във все същите среди – провлече брат ми.
Стояхме на прага му. Не ни беше поканил да влезем. Което не беше никаква изненада.
Изглеждаше в отлична форма и навярно с десет години по-млад, отколкото беше.
Което също не беше никаква изненада. Ако изживееше всяка минута от живота си точно както иска, предполагам, че всеки би изглеждал страхотно.
Освен това не беше мил. Нито дори учтив. Което също не беше учудващо.
Разочароващо, но не и учудващо.
За негово оправдание (поне донякъде), не го бяхме предупредили, че ще се появим на прага му. Това беше тактическа маневра от моя страна, имайки предвид, че ако го бях уведомила предварително, вероятно щеше да отиде на почивка в Сибир или да си вземе два ротвайлера, с които да ни пропъди от имота си.
Въпреки всичко реакцията му на нашето неочаквано посещение не просто не беше мила, учтива или дори дружелюбна.
Беше враждебна.
— Не помагаш, Кат – казах й.
— И защо трябва да помагам? Ти дойде. Видя. Той се държа като задник. Да си вървим. Искам да обиколим магазините в онова градче, през което минахме на път за насам.
— Приятно пазаруване – измърмори Кейлън.
Аз улових движението му и побързах да се обърна, слагайки ръка на вратата, която той затваряше.
Очите ми срещнаха неговите.
— Моля те, ти си ми брат, родителите ни си отидоха. Само ние останахме от семейството ни.
— Нямам никакъв проблем с положението такова, каквото е сега.
— Кейлън, наистина ли мислиш, че мама и татко биха искали всичко да свърши така?
— Това, което мисля, е, че татко открай време имаше слабост към теб, което никога не можах да разбера, защото ти не струваше нищо, от самото начало. Мама вярваше, че един ден ще ce вземеш в ръце. Но когато онази твоя приятелка уби гаджето си, а после я изпратиха в затвора, да не говорим, че като черешка на тази отвратителна торта, се оказа, че търгувала с наркотици, разбра, че си безнадежден случай. Ти само затвърди мнението й, когато оплете онзи нещастен старец, който се примиряваше с всичко само за да си има млада жена.
— Я задръж за… – изръмжа Кат, но аз се обърнах рязко към нея.
— Кат! Престани. Изобщо не помагаш.
— Няма си шибана представа за какво говори! – отвърна Кат разгорещено.
— Добър език държи и тази – подхвърли Кейлън. – Каква е? Наркодилърка или курвата на някой дилър, или пък една от твоите приятелки златотърсачки?
— Тя е…
— Забрави, че попитах. Не ме е грижа – прекъсна ме той. – Виждам, че не са се променили нито приятелите, нито обноските ти. Човек обикновено се обажда по телефона, преди да посети някого. Не че следващия път искам да позвъниш, Кейди, защото не искам да има следващ път.
Опита се да затвори вратата, но аз натиснах по-силно, за да му попреча.
— Взех някои лоши решения… – започнах и Кат изруга под носа си.
Кейлън присви очи към нея, а после – към ръката ми, след което отново ме погледна.
— …и го разбирам. Но това бе толкова отдавна и оттогава се случиха толкова много неща, включително това, че изгубихме и двамата си родители. Знам, че сега не ми вярваш, ала истината е, че пораснах. И бих искала да те запозная с жената, която станах, както и възможност да опозная брат си. Да се срещна с децата ти. Да започнем начисто и да съберем и поправим онова, което е останало от семейството ни.
— Наистина ли мислиш, че искам децата ми да се запознаят с теб? – попита той презрително.
—Моитедеца я познават и я обичат, и я наричат „лельо Кейди“, въпреки че са достатъчно големи, за да й казват просто „Кейди“. Кейди е казала и на двамата да я наричат „Кейди“, но те отказват да я наричат другояче освен „лельо Кейди“, защото то й засвидетелствауважението,което тязаслужава.
— Е, браво на децата ти – подхвърли Кейлън ехидно.
Кат отвори уста, но аз я изпреварих:
— Искаш ли да ме изчакаш в колата?