— Да не мислиш, че ще те оставя сама стозиглупак?
— Добре, достатъчно. Нямам намерение да стоя на собствения си праг и да слушам как ме обиждат – заяви Кейлън.
Аз се обърнах към него.
— Кейлън, сериозно,моля те,дай ми само десет минути. Кат ще изчака в колата.
— Кейди, сериозно,не,нито десет минути, нито десет секунди повече. Не знам защо изведнъж се появи тук, но не смятам да прекарам десет минути, слушайки те как го усукваш, когато накрая просто ще ми поискаш пари или ще ми кажеш, че с приятелката ти се нуждаете от място, където да се подслоните, или каквото и да си мислиш, че можеш да измъкнеш от мен – каза Кейлън и нареди: – Свали ръка от вратата ми!
— Ъ, човече,не виждаш листрахотния й ягуар? – попита Кат под носа си и Кейлън я стрелна с намръщен поглед.
Аз обаче не отстъпвах.
— Мама ме обичаше – казах тихо.
— Тя те роди, нямаше друг избор.
— Татко… – продължих да се опитвам.
Той натисна вратата.
— Не искам да те слушам.
Нямаше да допусна още един важен за мен мъж да ме прокуди от живота си, без да съм направила всичко по силите си, за да му попреча.
— Те биха искали да опитаме…
— Махни си ръката от вратата ми.
— Добре, Кейлън, само пет минути.
— Махни си ръката от вратата ми, Кейди, или кълна се, ще извикам полиция.
— Но ти си ми брат, а аз съмтвоясестра.
— Мисли си го, ако искаш, но нека ти го кажа направо: за мен ти си никоя. От години не съм се сещал за теб. Ще ми се да не трябваше да се сещам за теб и сега. И когато затворя вратата, се надявам да не се сетя за теб до края на живота си.
При тези думи най-сетне свалих ръка от вратата. Кейлън не го очакваше и аз видях изненадата върху лицето му, преди тя да се затръшне.
— Господи, той е не просто задник, той е пълен… – започна да беснее Кат, но един поглед към лицето ми й бе достатъчен, за да затвори уста.
Улови ме под ръка и ме поведе обратно към ягуара. Настани ме на мястото до шофьора. Взе ключовете ми. Седна зад волана и намести седалката (Кат беше висока – висока и руса, с кафяви очи и стройно тяло – типично калифорнийско момиче), излезе на заден ход от алеята на Кейлън и подкара към вкъщи.
Аз се взирах през страничния прозорец.
— Майка ти е виновна за това – каза меко след известно време.
Поех си дъх през носа, но не отговорих.
— Ти беше черната овца. Не се вместваше в картинката. Вместо да приемат това, че си различна, и да видят колко си добра и грижовна, и щедра или което и да било от многобройните прекрасни неща, които те правят това, което си, те са виждали единствено различното у теб. Баща ти навярно би могъл да го преодолее донякъде, ала майка ти е била властна и е искала да те оформи така, че да паснеш в малкия свят, в който е била решила, че ще живеете всички, и отношението й към теб е дало на брат ти позволението да бъде такъв, да се държи по този начин, да смята, че те превъзхожда. Израснал е така. Не познава друг начин.
Нямах отговор, така че не казах нищо.
— Макар че, сега като се замисля, смятам, че има доста общо и с това, че просто си е задник по рождение – измърмори тя.
На това също нямах отговор.
— Искаш той да бъде като баща ти – продължи тя меко. – Искаш шанс да преживееш времето, преди да изгубиш баща си, така че да имаш нова възможност да спечелиш поне него. Ала той не е баща ти, Кейди. Не е майка ти. Той си е той и резултатът щеше да е същият дори ако беше паднала на колене, за да го умоляваш да ти даде още една възможност.
Погледнах напред.
— Вероятно имаш право и аз те обичам, но трябва да отбележа, че не съм сигурна, че помогна особено.
— Аз съм снахата на Патрик Морланд и съм такава от двайсет пет години и от тази достойна позицияикато твоя приятелка смятам, че е моя работа да не допусна никой да те мачка, Кейди. Ти имаш цялото търпение на света за подобни неща, защото родителите ти и брат ти са те научили на това. Същото не важи за Патрик, Пат, Майк, Пам, Дали, Шанън и мен.
Права беше.
Потънахме в мълчание, което тя наруши, питайки колебливо:
— Наистина ли се надяваше, че нещата ще се развият по друг начин?
— Ни най-малко.
Усетих облекчението й, че не бе развалила всичко за мен.
Погледнах през страничния прозорец и промълвих:
— Ала би било прекрасна изненада.
Кат протегна ръка и стисна коляното ми.
Аз въздъхнах и ние продължихме напред.
Предложих да спрем в града със симпатичните магазинчета.
Останахме и за вечеря.
Така че се прибрахме в студиото доста късно.
* * *
Беше на следващата сутрин и аз нямах представа как е влязъл. Портата беше затворена. Работниците бяха много внимателни с това.