Господи, нямах търпение да го видя и щях да го потърся на секундата, в която се върнех в хотелчето, където бях отседнала.
— Само че ти си толкова дребничка и очевидно си сама, та това ще бъде твърде много работа за теб.
Той вдигна ръка и я размаха насреща ми, клатейки глава, без да престава да говори.
— Не, това не беше сексистко. Както казах, просто съм откровен. Но най-вече мястото изглежда близо до града и наистина е така…донякъде,ако тръгнеш по директната крайбрежна пътека, която е малко повече от три километра. Но пътят навлиза навътре в сушата, преди да поеме на изток, така че ще вървиш осем километра и първите три са напълно незастроени, най-вече заради сирената и светлината на фара, но и защото на жителите на Магдалийн им харесва нищо да не им закрива гледката, затова голяма част от земите представляват парк и ще си останат така. Което означава, че мястото е доста по-усамотено, отколкото изглежда от града.
Това не беше недостатък.
В бъдеще, ако нещата не се развиеха добре (както най-вероятно щеше да стане), това щеше да бъде предимство.
Щеше да ми се наложи да бъда откъсната, изолирана,усамотена.
Така или иначе, аз бях от онези, които се справяха отлично и сами. През последните години, покрай Патрик и семейството му, това бе рядкост, но когато се случеше, можех да му се насладя.
И ако фарът бе само мой, имах чувството, че ще се науча да го обичам.
— Според мен трябва да имаш всичко това предвид, като вземаш решение дали да купиш мястото – посъветва ме той. — Освен това знам, че си от Денвър, знам и че западняците смятат жителите на Ню Ингланд за недружелюбни. Само че не е така. Просто сме различни. Харесваме онова, което познаваме, ионези,които познаваме. Разчитаме на туристите, но ако трябва да съм откровен, понякога те могат да бъдат трън знаеш къде. Ако се преместиш тук обаче, ще бъдеш една от нас. Това е простичката истина. И за да ти докажа, че действително е така, ако нямаш някого, който да дойде тук с теб и да ти помогне да се нагърбиш с всичко това, на драго сърце ще се грижа за старото момиче, когато те няма. Само ми се обади. А ако аз не мога да го направя, ще ти помогна да намериш някого, който може. В Магдалийн от години се грижим за този фар. И ако той върви в комплект с теб, ще се грижим и за теб.
Аз просто си стоях там, неподвижна, и се взирах в него.
А после изведнъж ме обзе желание да заплача.
Той не ме познаваше. Не познаваше миналото ми. Не знаеше колко глупава съм била.
Толкова невероятно глупава.
Не знаеше.
Така че не можеше да ме съди.
Навярно това все пакби моглода се окаже нова глава.
Навярно Патрик бе знаел точно какво прави.
Преглътнах сълзите си, а той довърши:
— И това не е някаква подмолна маневра да те убедя да купиш мястото. Няма как да знаеш, че казвам истината, докато не ме изпиташ. Ала направиш ли го, ще се убедиш.
Откъснах очи от него и примигах срещу пейзажа, поемайки си дълбоко дъх, извиквайки името му в ума си.
Робърт.
Робърт Коли.
— Искаш ли да разгледаш останалите постройки, или предпочиташ да се качим горе и да погледнеш през телескопа?
Исках да погледна през телескопа.
А после исках да разгледам останалите постройки.
Не казах нито едното, нито другото обаче.
Вместо това отново се обърнах към него и заявих:
— Ще имам нужда от добър строителен предприемач.
Очите му грейнаха, а крайчетата на устните му потръпнаха.
— Ще имаш нужда да разгледаш останалите постройки, момиче – посъветва ме той нежно.
— Така е – съгласих се. – Но освен това ще имам нужда от името на добър предприемач.
Той продължи да ме гледа изпитателно, докато не му се усмихнах.
А когато го направих, крайчецът на устните му престана да потръпва и Робърт Коли ми се усмихна в отговор.
Глава 2
ЦЕЛИ
Осемнайсет години по-рано…
Видях го в мига, в който пристъпи в задния двор.
Прикова погледа ми, защото беше невероятно привлекателен.
Продължих да го гледам обаче не само заради това, а понеже ми харесваше начинът, по който се движеше, макар сама да не знаех защо.
Беше висок, едър, но не прекалено, макар походката му да беше тежка. Сякаш вървеше през многолюдна тълпа и си проправяше път между телата, за да стигне до целта си, макар да не беше така.