Мъжете напълниха чашите и когато всички държахме по една, аз вдигнах моята.
— За новото начало и новите приятели – казах.
— Чуйте, чуйте! – възкликна Роб.
Аманда ме побутна с рамо.
— За новото начало и новите приятели! – извика Пейдж.
Всички отпихме.
Когато отделих чашата от устните си, отново я вдигнах и заявих:
— И да живее магдалийнският фар!
— Да живее магдалийнският фар! – възкликна Джаки.
Погледнах към Уолт и вдигнах чашата си към него, изчаквайки го да се усмихне и да ми кимне, преди да отпия.
— Имам разни неща за хапване в кухнята долу – оповести Пейдж. – Тъй като не бива да помръдваме и на сантиметър оттук, ще отида да ги донеса.
— Ще ти помогна – предложи Триш.
— И аз – присъедини се Джаки.
Трите жени слязоха по стълбите.
Аз отново се обърнах към гледката, а Уолт се обърна към мен. Роб се приближи и застана от другата ми страна.
— Ти направи това – заявих на Уолт.
— Ние го направихме – отвърна той.
Беше наистина прекрасен човек.
— Не вярвах, че ще го доживея. А дори да бях, никога не си бях представял, че ще бъде толкова съвършено – обади се Роб. – Радвам се, че имах тази възможност.
— Благодаря ти, че не ме разубеди.
— Опитах се. Но ти не ме слушаше.
Лицето ми засия в усмивка и аз буквалноусетихкак очите ми искрят.
Уолт вдигна чашата си срещу мен и каза:
— Да живее магдалийнският фар и Бог да благослови Кейди Морланд, задето запази едно историческо наследство.
— Моля те, аз просто избрах възглавничките – промърморих смутено.
— О, я млъквай – отвърна Уолт закачливо.
Роб протегна чашата си и те се чукнаха.
— Бог да благослови Кейди и нейното наследство.
Аз направих физиономия, а двамата мъже отпиха. А после Уолт сложи загрубялата си длан върху дъното на чашата ми и я побутна неумолимо към устните ми.
Закисках се, но спрях, за да отпия.
— Ако сте приключили с това да се поздравявате един друг – заяви Аманда, – възнамерявам да огледам всеки сантиметър от банята. Кейди, искаш ли да дойдеш с мен?
Дали исках да отида с нея?
— Непременно.
Слязохме по стълбите и разгледахме не само всеки сантиметър от банята. А и всеки сантиметър от старото момиче, което сега беше изцяло обновено.
Чак след това се присъединихме към партито.
* * *
КЪРТ
Кърт се облягаше на пикапа си, отметнал глава назад и вдигнал очи към панорамната тераса, осветена и пълна с хора, които изглеждаха така, сякаш си правеха парти.
Бяха далеч, ала въпреки това можеше да види червеникавокафявата коса на Кейди сред тях. И единствено в мислите си можеше да види зелените й очи.
Но разбира се, не бе успял да пропъди тези очи от мислите си в продължение на толкова много години.
От седмици не я беше виждал — както беше обещала, тя се държеше настрани.
И ето го сега, на общинска земя, но не далеч от дома й, в студената тъмна нощ, взиращ се в нея като печален романтичен герой или, което беше още по-лошо, като зловеща сянка, която я дебнеше отдалеч.
Нямаше обаче никакъв шанс след всичките тези години тя да беше дошла чак от другия край на страната, настанявайки се тук, насред тази откъсната част на Мейн… част, където живеешетой,без да е намислила нещо.
Нещо, в което възнамеряваше да го въвлече. Или нещо, от което се надяваше той да я защити.
Само дето той нямаше представа какво е то.
Ако искаше да се сдобри с брат си, щеше да се засели в Уолдо, където живееше онзи задник.
Ако искаше отново да опита с него, щеше да навлиза в личното му пространство, да си намира поводи да го вижда,каквото и да било.
Нямаше обаче нищо подобно.
Единственото, което знаеше, бе, че съпругът й е починал и частният й детектив беше изчезнал, но пък за сметка на това се беше появила самата тя.
И нищо друго.
Ала нещо ставаше с Кейди Морланд, Кърт го усещаше с костите си.
Просто нямаше представа какво бе то.
Искаше да остави нещата така. Искаше да забрави за нея и да продължи напред.
Ала и това не бе успял да направи в продължение на толкова много години.
И ето че сега тя беше тук и несъмнено имаше причина да бъде. Хората не се вдигаха от мястото, където бяха израснали и прекарали целия си живот (в нейния случай – четирийсет и една години), за да пуснат корени някъде другаде без причина.
И жените обикновено не го правеха там, където живееше мъж от миналото им, който нито тогава, нито сега криеше факта, че не я иска в настоящето си.