— Не – излъгах.
— Пияна е – измърмори той.
— Всички добре ли са?
— Защо питаш?
— Защото кеят беше погълнат от пламъци, Кърт – заявих, сякаш не беше от най-схватливите.
— Откъде разбра?
— Имам панорамен изглед към… ами къмвсичко.
В отговор той попита:
— Сама ли си?
— Ако въпросът ти е дали вече съм си взела куче, отговорът е – не. Но си търся. Нюфаундленд, тъй като сме близо до Нюфаундленд. Е, не наистина, но доста по-близо, отколкото бях в Денвър. Може и да е шантаво, но открай време харесвам кучето на Хагрид във филмите за Хари Потър. Трябваше да го потърся в интернет. Оказа се, че е неаполитански мастиф. Все още не съм проверила откъде може да си взема такъв, защото си мисля, че може би искам френски булдог, така че не мога да реша. Не искам обаче куче, на което му текат лиги, затова не съм сигурна, че съм на прав път.
— Не си на прав път.
— И аз така си помислих. Ала точно колкосагадни кучешките лиги? – попитах. – Ако обичаш нещо, то може да разнася лигите си навсякъде и на теб няма да ти пука, нали така?
— Наистина ли половината от кея току-що изгоря, а аз седя тук и си приказвам с пияна жена за кучешки лиги?
Млъкнах и се запитах дали не бях сгрешила, обаждайки се на Кърт, за да се уверя, че не се е нагълтал с пушек.
— Въпросът ми не се отнасяше до това дали си си взела куче, Кейди.
— О – смотолевих аз.
— Сама ли си?
Господи.
— Мислиш ли, че… бих ти позвънила, ако… съм с мъж…
— Не се нуждая от подробности – прекъсна ме той рязко, – но се нуждая от отговор.
И ето че изведнъж изтрезнях.
— Защо се нуждаеш от отговор? – поисках да узная.
— Половината от кея изгоря тази нощ.
Взрях се в скута си, а после погледнах над облегалката на дивана към града.
— Ти да не би… – Не беше възможно. Нали? – Да не би да ме питаш дали имам алиби?
— Питам дали си сама.
Възможно бе!
— Наистина ме питаш дали имам алиби.
— От седмици не съм те виждал, Кейди, а сега ми се обаждаш, за да провериш дали съм добре, малко след като на кея избухна пожар. Аз не съм пожарникар, аз съм ченге. Бесен съм, че половината от новия кей на града току-що беше изпепелен, но съм добре. Онова, което искам да знам, е защо ми се обаждаш изневиделица за нещо, което няма нищо общо с мен.
Не беше въпрос, на който можех да отговоря, защото това би означавало да призная на глас, че се бях напила от тревога по един мъж, когото се очакваше да оставя на мира и да продължа напред. И второ, бях прекалено ядосана, за да успея да произнеса каквито и да било думи, защото се бях напила от тревога по мъж, който ме питаше дали имам алиби за пожар, с който нямах нищо общо.
— Приключихме с разговора – заявих сухо.
— Кейди…
— И недей да идваш, използвайки кода за спешни случаи, и да блъскаш по вратата ми, за да бъдеш груб с мен, Кърт Йегър. Забрави, че се обадих. Не съм се обаждала. Този разговор не се е състоял. Отново се държа настрани. Ала нека те предупредя – когато си взема нюфаундленда, мастифа или булдога, ще го науча да хапе високи, тъмнокоси, красиви мъже с авиаторски очила.
Опа! Наистина ли току-що казах „красив“?
— Кей…
— Довиждане, Кърт.
Прекъснах връзката, а после намалих звука на телефона, преди напълно да го изключа.
Аманаистина.
Поиска ми алиби?
Взирах се в телефона, мечтаейки си яростният ми поглед да можеше да премине през него и да изпепели Кърт Йегър.
След това отново го включих с единствената цел да изтрия номера на Кърт „господин Съдещ другите и вселенски шампион по сърдене“ Йегър.
Той иззвъня в ръката ми.
Беше Кърт.
Вдигнах с единствената цел да кажа:
— Никога вече не се обаждай на този номер.
— Никога вече не ми затваряй – изръмжа той в отговор.
— Ще затварям на когото си поискам – отвърнах. – Пък и така или иначе това няма значение, защото никога вече няма даговорим.
— Кейди, защо се напиваш сама във фара?
— Защотоживеявъв фара. Искам да кажа, колко грубо е да отидеш в някой бар, за да се напиеш. Особено докато кеят гори. Би било ужасно невъзпитано. Освен това, както знаеш,ненавиждамшофирането в пияно състояние.
— Да, знам го – отвърна той нежно, сякаш потънал в спомени.
Тъй като тази нощ си бях разрешила да ругая –майната муна негои на нежното му отдаване на спомени.
Искам да кажа – тойнаистинали?
— Приключихте ли с разпита, шерифе?
— Зададох ти един-единствен въпрос.
— Може би втозиразговор, но нека ти кажа, Кърт, че осъдителната тежест насрамапрозира под всяка твоя дума. Много скоро като нищо ще ме накараш да вървя гола по улиците, докато хората ме замерят с боклуци.