— Снощи каза някои неща…
— Снощи се запознах с пиенето на текила с лед. Беше експеримент, който се провали, и не възнамерявам да го повторя.
Кърт стисна челюст за миг, а после попита:
— Защо си тук?
— Защотиси тук?
— Попитах те пръв.
— Това емоятакъща, на чийто праг стоиш по някаква необяснима причина, така че аз съм първа.
— Не сме в началното училище, Кейди.
— Радвам се, защото училището беше отвратително, оценките ми бяха ужасни, това побъркваше майка ми и даваше на брат миощеедна причина да ме тормози.
Кърт замълча.
Аз също.
А после той повтори:
— Трябва да поговорим.
— Да не би да сте намерили доказателства, че ниска червенокоса жена, носеща се неконтролируемо към средната възраст, снощи се е промъкнала на кея с бутилката си невероятно скъпа, но напълно заслужаваща си текила, заляла е сградите с нея и е драснала клечката?
— Не е смешно.
Вдигнах очи към него и попитах потресено:
— Умишлен палеж ли е било?
— Все още не сме получили резултатите от разследването, но това не е смешно, Кейди.
— Не се опитвам да бъда забавна, Кърт. Опитвам се да ти покажа колко нелепи и позволи ми да добавя,обидниса намеците ти, че имам нещо общо с пожара.
— Беше в Денвър. Сега си тук – заяви той.
— Дааааааа – проточих и неразумно продължих. – Виждам, че не си изгубил острата си проницателност.
Той отново стисна челюст.
Започвах да губя търпение, както и още доста неща. Като например битката да заглуша едно наскоро разбито сърце.
— Ти беше в Денвър – повтори той тихо. – А сега си тук.
— Кърт…
— Защо?
Вперих очи над рамото му.
— Кейди, погледни ме – нареди той.
Погледнах го.
— Защо?
Не казах нищо.
Той смени тактиката.
— За какво беше детективът?
Добре, май щях да престана с ругаенето от утре. Защото…
По дяволите!
— Защо, Кейди? За какво беше детективът?
— Моля те, върви си – прошепнах.
— От години се натрапваш в живота ми.Години.Не му обръщах внимание, защото беше просто дребен дразнител, а ти беше далеч. Но сега, когато си тук, смятам, че заслужавам да науча защо се натрапваше в живота ми, не мислиш ли?
— Не го изпратих аз.
— Господи, моля те – поклати глава той. – Недей да стоиш тук и да ме лъжеш. Не и за нещо такова.
— Беше Патрик.
Цялото му тяло се вкамени, единствено веждите му подскочиха.
— Какво? Притеснявал се е, че ще се върна при теб или нещо такова?
— Не.
— Притеснявал се е, че ти ще се върнеш при мен и е искал да знае как да те открие, ако това стане?
— Не.
— Кейди, за Бога, мъртвият ти съпруг е плащал на някого да му докладва за мен, откакто напуснах Денвър. Не може дотолкова да си затънала в това, което правиш тук, каквото и да е то, за да не смяташ, че имам право да знам защо.
— Беше наясно, че ти означаваш всичко за мен и аз означавам всичко за теб, така че, ако някога се притеснявах за теб, чудех се какво става с теб, той искаше да получа отговор на въпросите си начаса.
Да.
Това казах.
Пред Кърт.
На прага на разкошния ми фар.
Истината.
Или поне по-голямата част от нея.
И Кърт я чу. Всяка дума сякаш се блъсна във високото му, силно, неподвижно тяло. Раздвижиха се единствено устните му, когато каза:
— Означавал съм всичко за теб.
— Означаваше всичко за мен – прошепнах.
— Означавал съм всичко за теб – повтори той.
Сега аз бях тази, която стисна зъби.
— Означавал съм всичко за теб, така че, след като онова се случи, ти не можа да изчакаш дори две седмици да се върна при теб и да ти обясня защо го направих. Вместо това те заварих да правиш планове за брак с мъж, достатъчно стар, за да ти бъде дядо.
— Кърт…
— Бях влюбен в теб.
Направих крачка назад.
Той направи крачка напред, в дома ми.
— О, не – изръмжа. – Няма да го бъде. Няма да ми изглеждаш използвана и наранена, и смазана, Кейди. Изобщо не ме е грижа, че шепнеше „Тони“, когато бях вътре в теб,ти ме познаваше.Знаеше какво изпитвамкъм теб.Даде ми обещание, което наруши в мига, в който нещата станаха трудни. Тръгна си и отиде да намериш друг начин да направиш живота си лесен.
— Недей – примолих се.
—Недей? –процеди той. – Недей? Ти самата го каза,заслужи си го.Така че знаеш, че заслужи точнотова.
—Не ми позволи да ти обясня.
Той се приведе към мен и изрева:
—Носеше пръстена на друг мъж на пръста си! Две седмици,Кейди!Две седмици, след като те видях за последен път да се усмихваш в леглото ни, а ти вечебеше с друг мъж!
—Добре, остави ме да ти обясня сега – казах забързано.