— Моминско парти е, не мога да го пропусна. Нямаше да сменя дните, ако не беше важно.
Налагаше се да търпи подмазването на Ким от деня, в който я завлече в съда, когато тя опита да се премести в Портланд заедно с дъщеря им.
Част от това, знаеше той, бе защото недвусмислено я беше предупредил никога вече да не опитва нещо такова само за да го накара да играе по свирката й, изкуство, което се беше опитала да овладее, докато бяха заедно. Това бе причината никога да не сложи пръстена му върху пръста си, въпреки че през по-голямата част от останалото време беше сладка и можеше да бъде страшно забавна.
Никога не бе успяла да го накара да й играе по свирката, а той се беше уморил да се опитва да я отучи от този навик.
Ала освен това на Ким най-сетне започваше да й става ясно, че беше преобърнала живота и на двамата с онзи неин опит „да си го върне обратно“. В крайна сметка всичко беше свършило красиво, защото бяха получили Джейни, но това беше наистина гаден номер, който й бе докарал пелени и биберони, и хонорари за адвокат, когато Кърт я заведе в съда.
— Пак ти казвам, няма проблем – заяви той нетърпеливо. – Утре сутринта ще я заведа в предучилищната, а вечерта ще ти я върна.
— Добре. – Тя го погледна изпитателно, макар че се опита да го скрие. – Добре ли си?
Не, не беше.
Според предварителния доклад на инспектора от противопожарната служба пожарът на кея определено беше предизвикан от умишлен палеж и това не беше никак добре.
А Кейди Морланд живееше в неговия град, в проклетия фар, нещо, което той не можеше да забрави, защото го виждаше по петдесет пъти на ден. Което на свой ред означаваше, че се сещаше за нея още петдесет пъти освен стоте, в които умът му решеше да поеме в тази посока.
Ти стоиш на прага ми, Кърт,бе казала.
И наистина беше така.
Всъщност, ако не се броеше онзи път, когато я беше засякъл да седи в колата си пред шерифското управление, не Кейди беше тази, която го търсеше. Нито веднъж. Не го бе направила дори докато седеше пред управлението. Той беше отишъл при нея.
Всеки път той беше отивал при нея.
Онези сълзи, онзи срив на тротоара – това не беше планирано. Да се сблъска с него и Джейни по този начин, я беше изненадало напълно.
Изненадало и сломило.
Така че той не бе в състояние дори да мисли за това, защото то го изпълваше с болка до дъното на душата му.
Ала фактът, че нито веднъж не го беше потърсила, правеше мистерията на присъствието й тук още по-голяма.
Исусе, работата му от години беше да разгадава мистерии и това страшно му харесваше, ала нямаше никакво желание да се превърне в част от личния му живот.
Така или иначе оставаше си фактът, че тя не би се преместила тук, нито би си купила имот, особено имот като фара, който на практика я връзваше към това място, ако не таеше мисли за сдобряване. Той обаче беше този, който се вкопчваше във всеки възможен претекст да отиде при нея, не обратното.
Онази Кейди, която познаваше, беше объркана, бореше се да се научи как да бъде голям човек, защото нямаше твърда основа, на която да стъпи и която да я насочва, и се опитваше да не прави глупости всеки път, щом се почувстваше раздразнена от нещо или притисната от живота.
Но онази Кейди, която той познаваше, не беше жена, която играе игрички.
И колкото и да се опитваше, всеки път, когато си помислеше за ситуацията (а той мислеше твърде често за нея), не успяваше да прозре каква точно бе играта й сега.
Така че основният въпрос, занимаващ ума му, когато не трябваше да мисли за работата си или за дъщеря си и майка й, или за факта, че в града има подпалвач, бе: какво правеше тази жена?
И трябваше да признае, че освен дъщеря му това наистина беосновнотов главата му.
Така че не, не беше добре, защото Кейди и нейният фар, и близостта й, зелените й очи и гъста коса, и заоблено дупе на практика бяха всичко, за което бе в състояние да мисли.
— Добре съм – отговори на Ким.
— Сигурен ли си?
Кърт прикова поглед в нея.
— Напълно.
— Кърт, ако… – Тя не довърши, сякаш решила, че е по-добре да не продължава, и вместо това каза: – Всички научиха за пожара и знам колко си отдаден, когато се случи нещо лошо, така че, ако имаш нужда да говориш с някого, искам да знаеш, че съм насреща.
— Имам си хора, с които мога да говоря, Ким, но благодаря.
По лицето й пробяга колебливо изражение, преди да каже меко:
— Бихме могли да се опитаме да бъдем приятели.
— Мисля, че тази възможност се изпари, когато ти проби дупки във всичките ми презервативи.
Ким пребледня, потръпвайки, защото по време на една от многобройните им караници, след като му беше заявила, че е бременна, тя си бе признала, че го е направила, добавяйки: „Его колко те обичам, Кърт“.