До гуша му беше дошло от жени, вземащи драстични решения, с които променят посоката на живота му. Не му беше харесало преди седемнайсет години, не му бе харесало и преди пет.
— Е, добре… просто реших да го предложа – промълви тя неловко.
Кърт кимна – знак, че предложението й бе чуто, но не и прието. В следващия миг Джейни влетя в стаята, размахвайки Шнуки и викайки:
— Взех го!
— Ела – повика я Ким, – нека ти облека якето.
— Добре, мамо. – Джейни отиде при майка си, прехвърляйки мечето от едната в другата си ръка, докато майка й й обличаше якето и го закопчаваше.
Корт гледаше красивото си малко момиченце, мислейки, че постъпката на Ким беше адски подла, но той не бе в състояние да си представи живота си без Джейни. Което беше странно, защото все още не можеше да прости на майка й, но в същото време й беше благодарен.
Още нещо, по което не си падаше – жени, които предизвикваха в него противоречиви емоции.
А от тях имаше предостатъчно.
Особено напоследък.
— Ръкавички – каза Ким, когато Кърт отиде да вземе шапката на Джейни от дивана.
Джейни притискаше Шнуки до гърдите си, докато Ким й надяваше ръкавичките, а Кърт й слагаше шапката, погрижвайки се да покрие ушите й.
— Готова ли си?
— Да, татко. – Тя му се усмихна широко и го улови за ръка.
— Прегърни майка си – нареди той.
Момиченцето начаса се обърна и се хвърли в разтворените ръце на майка си. Без да я пуска, то се отдръпна лекичко назад и попита:
— Ще те видя ли утре, мамо?
— Да, миличко.
Ким й се усмихна и тя изприпка при Кърт, улавяйки го за ръка. Той се сбогува с майка й и я заведе до пикапа, настанявайки я отзад.
След това седна зад волана и излезе от алеята на Ким.
— В „Уедърби“ ли ще вечеряме? – попита дъщеричката му, когато поеха по пътя.
— Не. Днес ще приготвя вечеря на момиченцето ми у дома.
— Хамбургери?
— Хамбургери ли искаш? – попита Кърт с усмивка.
— Да! – извика Джейни.
Той продължи да се усмихва срещу прозореца.
— В такъв случай ще направя хамбургери.
— И къдрави пържени картофки – поръча си тя.
— И къдрави пържени картофки.
— А след като раздигнем масата, можем да направим кексчета.
Кърт се засмя и рече:
— Може да ги направим следващия уикенд, когато си при мен, Джейни.
— Ама ще бъде забавно да ги направим днес.
Само тя мислеше, че ще е забавно. Да разчиства кухнята, в която сякаш бе изригнала бомба от кексчета, не беше представата на Кърт за забавление.
— През уикенда, миличко – тихо каза той.
— Добре, татко.
По дяволите, беше толкова добро дете. Открай време беше добро дете.
Което очевидно бе страхотно, но точно в този момент нещо в това го смути.
Отидоха вкъщи. Направиха си хамбургери и ги изядоха. Неговата Джейни му „помогна“ в приготвянето и разчистването след това, а после взе книжката си за оцветяване, настани се на пода пред малката масичка и с изплезено езиче се залови да оцветява до обутите му в чорапи крака, подпрени на масичката, докато той гледаше телевизия.
Когато започна да се уморява, тя изпълзя до баща си и се сгуши в него, без да гледа онова, което даваха по телевизията.
А когато той каза, че е време за лягане, се качи с него на горния етаж без нито дума на възражение и направи онова, което правеше всяка вечер, когато беше при него. Изми си зъбите, облече си пижамата и избра книжката, от която искаше татко й да й почете. След това се пъхна в леглото, сгуши се в него и се заслуша, докато не потъна в сън.
Тази нощ обаче, след като затвори книгата, Кърт почувства как го обзема безпокойство, докато се взираше в тъмнокосата главичка и си мислеше за своята сладка Джейн.
Тя беше съвършеното дете.
Не беше просто горд баща, който си го въобразяваше.
Тя действително бешесъвършеното дете.
Дори уж „ужасните две години“ бяха по-скоро „леко дразнещи две години“. Тя не правеше сцени. Не изпадаше в настроения. Не възразяваше. Правеше онова, което й кажат. Беше лъчезарно, жизнерадостно и слънчево дете. Подскачаше и танцуваше. Не се цупеше, когато й кажеха „не“.
И докато се протягаше в леглото до спящото си момиченце, сгушено в него, Кърт се зачуди дали някъде в мъничката си душа то усещаше как бе създадено, разбираше колко грозно беше постъпила майка му и колко много бе ядосало това баща му, и те – най-вечетой– я караха да се чувства, сякаш трябва да бъде съвършена, за да изглади всичко това.
Да направи така, че да си струва.
Ким беше пробила дупки в презервативите, каквито той винаги ползваше, въпреки че бяха в моногамна връзка, именно защото не искаше тя да забременее, което правеше постъпката й наистина подла.