Ала в крайна сметка така той бе получил Джейни.
Защо тогава все още бе ядосан и си го изкарваше на майката на дъщеря си?
Това бе път, който Кърт знаеше, че трябва да извърви, не само заради дъщеря си и връзката си с майка й, но и заради една друга жена, върнала се неочаквано в живота му. Освен това беше път, който не можеше да извърви точно в този момент, докато малкото му момиченце спеше до него в креватчето си.
Така че стана внимателно, зави я, целуна я по слепоочието, увери се, че Шнуки е наблизо, угаси нощната лампа и слезе по стълбите.
* * *
Пълният доклад за палежа, който беше получил от заместника си четири часа по-рано, седеше върху бюрото му до отворената оръфана кожена папка с тефтер в нея.
Кърт премести поглед от компютъра към бележките си, нахвърляни навсякъде, с химикалка в ръка, прелиствайки страници, натискайки клавиши.
Открили бяха същите палежи в Невада, Уайоминг и Минесота, по един във всеки от тези щати, както и четири в Колорадо.
И в Мейн.
Можеше да е случайно. Можеше да е наемен подпалвач. Можеше да са подражатели, които се възхищаваха на работата на онзи от Запада и също се пробваха. А може би онзи от Запада имаше последователи на север и изток.
Ала в мига, в който прочете доклада на заместника си за пожарите, Кърт усети как стомахът му се свива, защото Колорадо, Минесота и Мейн не бяха съвпадения.
Отне му четири часа, но го откри. Намери връзката. Вече знаеше защо бяха изгорели онези магазинчета. И след като го провери отново и още веднъж, а фактите си останаха същите, всяка молекула от тялото му запулсира от адреналина.
Първото, което направи, бе да стане, да грабне якето си и само дето не отиде на бегом до форда си. Качи се и отиде право в предучилищната на Джейни.
Въведе кода, за да влезе, и се отправи директно към кабинета на директорката.
За щастие, тя беше на бюрото си и вдигна изненадано очи към него.
— Здравей, Кърт. Всичко наред ли е?
Той затвори вратата зад себе си, приближи се до бюрото, но не седна.
— Когато с Ким записахме Джейни тук, проведохме разговор за нуждата от бдителност заради положението ми. За съжаление, се налага да ти напомня за този разговор, Линет. Налага се също така да те помоля да говориш с всички учители и служители и да се увериш, че нито за миг не изпускат от око двора и площадките отвъд оградата и че не пускате, нито давате кода на някого, когото не познавате или който не е изрично свързан с някое от децата, или не е родител в официалния списък.
— Господи, Кърт, всичко наред ли е?
Не. Всичко определено не беше наред.
— Едно напомняне, че трябва да бъдем бдителни, никога не вреди. Извинявам се, ако това те разтревожи, но има причина да го сторя точно сега. Трябва да те уведомя също така, че много скоро ще започнем редовно да правим обиколки наоколо с патрулната кола, а понякога близо до мястото ще има паркиран автомобил с някого от управлението. Просто предпазна мярка. Баща, който има възможността да стори всичко по силите си, за да е напълно сигурен, че дъщеря му е в безопасност. Със или без патрулните коли, не ме е грижа дали ти или някой от служителите ти смята, че постъпвате прибързано, но ако сте дори само смътно обезпокоени от нечие присъствие, обадете се в управлението и аз или някой от мъжете ще дойдем да го проверим.
— Разбира се, Кърт, но трябва да знам, ако Джейни или което и да било от останалите деца е в опасност.
Кърт поклати глава.
— Според мен не са. Само че работата ми не е да рискувам безопасността на хората. Така че искам да бъдеш достатъчно загрижена, за да си нащрек, но не толкова, че да се боиш.
Това каза на глас.
Онова, което не добави, бе, че ако се случеше нещо, то вероятно щеше да се случи с него.
Или с Кейди.
— О, Кърт, толкова съжалявам – каза Линет, взирайки се в него с пребледняло лице.
— Важна част от работата ти открай време е да се грижиш дъщеря ми и другите деца да са в безопасност, Линет. Не искам Джейни да се уплаши или притесни, така че с майка й няма да променим режима й. Искам обаче възрастните около нея да бъдат предупредени и да действат съобразно с това.
— Ще го направим. Още тази вечер, след като децата си отидат, ще събера персонала и ще се погрижа за това. Разбира се, ще се наложи да го споделя и с останалите родители.
— Работата ти е да опазиш всички в безопасност, така че постъпи, както смяташ за правилно. И ако имаш въпроси, ако те имат каквито и да било въпроси, кажи им, че могат да ми се обадят директно.
Тя кимна.
— Благодаря ти, Линет.
Кърт се обърна и се отправи към вратата, защото трябваше да свърши много неща.