Така че сега станах и се отправих към кега.
— Донеси и два желирани шота – извика Мария след мен.
Ето я и истинската причина да настоява да си взема друга бира.
Само че, мамка му, с шотовете щеше да ми е по-трудно да се преструвам.
Нямах друг избор, освен да се забавя поне половин час, преди да се върна при нея. Още едно умение, което бях усвоила през повече от десетте години, в които бях приятелка с Мария.
Отидох до кега, излях утайката от чашата си в тревата и улових накрайника.
Тъкмо привършвах, когато чух един дълбок глас да казва:
— Аз ще го взема, когато свършиш.
Вдигнах глава и се взрях в лешникови очи, които, видях съвсем ясно, защото те се заковаха в моите, бяха по-скоро светлокафяви с мъничко зелено, което ги правеше толкова интересни, че не бях в състояние да помръдна, нито да проговоря.
— Здравей – каза той.
Аз просто го зяпах.
—Здравей– повтори по-настойчиво и се приведе към мен, и когато го направи, аз почувствах как тялото ми бе разтърсено от спазъм, тръгнал от едно много интимно място и плъзнал по гърба, шията и скалпа ми.
Почувствах пръстите му да докосват моите, усетих как накрайникът ми се изплъзва и го чух да промълвява:
— Хабиш бирата.
Наведох рязко глава и видях, че чашата ми прелива; пръстите ми бяха мокри, а аз дори не бях усетила. Вдигнах глава и го видях да ме гледа изпитателно.
Това не продължи много дълго, преди той да се извърне към масата до кега, отрупана с използвани чаши, празни бутилки и кутии, преливащ пепелник и огромно червено наргиле, и да си вземе чиста чаша.
Не бях в състояние да кажа каквото и да било, след което бирата отново се разля по пръстите ми, този път – защото ръката на Лони изведнъж се обви около врата ми и той ме притегли към себе си, така че гърбът ми се притисна в гърдите му.
— Виждам, че си се запознал с моето момиче – заяви той.
Искаше ми се да изпищя.
Ненавиждах, когато го правеше. След подобно изпълнение никой никога не ме канеше на среща.
Ала този път?
Този пътнаистинаго ненавиждах.
— О,друготоми момиче – поясни Лони, когато типът на име Тони се обърна към нас.
Една от веждите му подскочи по начин, който бе мъничко по-пленителен, отколкото би трябвало, а после попита:
— Тройка ли сте?
И ето че вече не виждах нищо пленително и не бях в състояние да мисля за друго освен за горещината, която усетих да се разлива по бузите ми.
Тони ги погледна и в същия миг, като по чудо, вече не мислех, че се бях изчервила и колко притеснително бе това.
Защото изражението му се промени. За частица от секундата, но аз все пак я улових, по лицето му пробяга изненада и чертите му омекнаха по начин, който бе толкова красив, че думите не биха могли да го опишат.
— Де този късмет – отвърна Лони весело. – Кейди е такава пуританка.
В противоречие, което вече дори не ме учудваше, въпреки че би побеснял, ако Мария дори само погледнеше някого другиго, Лони неприкрито флиртуваше… с мен.
Само с мен.
Беше приятелска игра, симпатична закачка.
Ала въпреки че бях свикнала с това, го намирах за странно.
И не бях пуританка. Просто когато Лони беше наблизо, ми беше невъзможно да сваля когото и да било.
— Ясно – измърмори Тони и изгубил интерес към нас, се обърна, за да си налее бира.
Аз отблъснах Лони, при което по ръката ми за трети път се разля бира (което беше добре – така щеше да ми остане по-малко, която да се преструвам, че пия), и се обърнах към него.
—Истинскототи момиче иска желиран шот – информирах го.
— Кучката си има крака, сама да си вземе.
Това не беше любимата ми страна на Лони, начинът, по който се държеше, когато наоколо имаше други мъже. Беше невероятно мил, когато бяха само двамата (по думите на Мария, но аз й вярвах, защото с очите си бях виждала колко е мил с нея, когато бяхме само тримата).
Ала когато трябваше да бъдемъж,с други думи, когато беше в компанията на някого, който според него го преценяваше, ставаше различен.
Сякаш да бъдеш мил с приятелката си, можеше да накара пениса ти да се свие.
— Сигурно ще ти се отвори парашутът, ако й занесеш един – заявих, най-вече в опит да накарам един човек, който стоеше наблизо, да разбере, че не съм пуританка.
Лони ми се ухили и това ме накара да си спомня защо Мария го търпеше.
Не беше толкова красив и готин, колкото този нов тип, но беше адски сладък с рошавата си кестенява коса и искрящи сини очи.
— Ще ми се отвори парашутът дори ако не й занеса шот – заяви той.