Вероятно беше прав. Прекарвах доста време с тях, нерядко се случваше да се почерпя сериозно в къщата им, след което да остана да спя на дивана им, за да не шофирам в такова състояние. Чувала ги бях.
Неведнъж.
— Все тая – заявих и усмивката му стана още по-широка.
Извърнах се от него и видях, че Тони явно беше напълнил чашата си, защото тъкмо я поднасяше към адски привлекателните си устни, за да отпие, загледан в друга посока.
— Аз съм Кейди – заявих храбро.
Очите му се плъзнаха към мен и аз почувствах нов спазъм да разтърсва тялото ми.
Той отпи още една глътка и свали чашата си.
— Тони.
— Приятно ми е да се запознаем – усмихнах му се.
Очите му се спуснаха към устните ми и по лицето му отново пробяга изражение, което той потисна само след миг.
Изражение, което също ми хареса.
— Май няма да е зле да занесеш шота на Мария – подхвърли Лони.
— Не съмазтази, която иска да спи с нея, когато се прибере вкъщи – изтъкнах.
Лони погледна към Тони.
— Това определено бих искал да го видя. Бих продавал билети.
Усетих как бузите ми отново пламнаха и пред този висок мургав непознат с красиви очи и интересно, невероятно привлекателно излъчване усетих, че ми е дошло до гуша от простотиите на Лони.
— Не се дръж като задник – сопнах се.
Лош ход.
Доброто настроение на Лони се изпари и като присви разгневени очи насреща ми, той попита с тих, смущаващ глас:
— Какво каза?
Трябваше да направя избор и разполагах само с късче от секундата, за да го сторя.
Разгневиш ли веднъж Лони, трябва да си понесеш последствията, които можеха да бъдат относително леки (като това да ти се сопне или да престане да ти говори) или пък можеше да ти се разкрещи с пълно гърло и дори да замахне, макар и само за да те сплаши.
Никога не ме беше наранявал физически, но нямаше нищо против да заплашва да го стори.
Имах и друга възможност – да не отстъпя, поне веднъж, с допълнителния бонус да запазя достойнството си пред невероятно привлекателния Тони.
Възможно бе никога вече да не го видя (което би било кофти, но тъй като го виждах за първи път, дори фактът, че очевидно беше част от тайфата на Лони, не гарантираше, че ще го видя отново). На практика живеех с Лони и Мария (защото апартаментът ми беше скапан и ненавиждах да живея там, а за сметка на това страшно обичах да бъда с тях двамата… или поне така беше доскоро – за съжаление, това започваше да се променя).
Преди да успея да взема решението, което щеше да ме накара да изглеждам като страхливка и загубенячка в очите на Тони, той се намеси:
— Каза да не се държиш като задник. А аз ще добавя –не се дръж като шибан задник.
Лони погледна към него, а аз, макар да усетих как по тялото ми се разлива странна топлина, задето той се беше застъпил за мен, направих малка крачка назад.
А после с голяма доза интерес видях как Лони се намръщи на Тони за частица от секундата, преди да отстъпи.
Господи.
Не можех да повярвам.
Лони се боеше от него.
Макар да виждах защо.
Тони беше поне с десетина сантиметра по-висок и макар да беше достатъчно атлетичен, Лони беше по-скоро слаб. Тони не беше прекалено едър, ала по тялото му като че ли нямаше и грам мазнина, раменете му бяха широки, ръцете – мускулести и с изпъкнали вени, бедрата – яки.
Ала не беше само това.
Тони беше тип, с когото не се закачаш. Казваше го с походката си. С начина, по който цялото му тяло изглеждаше нащрек. С интензивността на погледа си.
Изправиш ли се срещу него, най-добре бе да отстъпиш, ако не искаш да те смачка.
Той просто бешемъж.
И ето че сега трябваше да направя друг избор – как да помогна на приятеля си да запази достойнство.
Сторих го, като заявих:
— Така или иначе, Мария не е мой тип, тъй като няма пенис.
Лони ме погледна, а Тони си погледна ботушите.
Миг по-късно Лони отново обърна очи към приятеля си и аз усетих как се отпусна, в същия миг, в който забелязах, че Тони се беше ухилил към ботушите си.
Дори не се усмихваше на мен, ала усмивката му беше искрена и бе едно от най-невероятните неща, които бях виждала някога.
— А сега мисля да се оттегля от всичкия този тестостерон, преди да ми е пораснала брада – заявих и побързах да направя именно това, макар то да ме отдалечи от Тони.
Вместо да се върна при Мария, аз влязох в къщата. Можех да се престоря, че трябва да мина през тоалетната, и да се взема в ръце (както и да излея още малко от бирата и да си намеря оправдание защо бях „забравила“ шотовете).
Когато отидох в тоалетната, я използвах, защото така или иначе, бях тук (макар да бих предпочела да не се налагаше, защото новите ни „приятели“, които живееха тук, очевидно не си падаха особено по чистенето).