Мелиса де ла Круз
Завръщане на Острова на изгубените
(книга 2 от "Наследниците")
За Мати,
моя герой, и випуск 2025 на гимназия К.
Давайте, викинги!
Пролог
Имало едно време, във времето след „и заживели щастливо", когато би трябвало всички приказки да свършат, едно ново начало, когато четирима тийнейджъри, деца на най-големите злодеи в света, били изпратени от далечния Остров на изгубените в бляскавото кралство Аурадон.
Както без съмнение сте чули, Мал, Иви, Джей и Карлос, наследниците на Злодеида, Господарка на Мрака, Злата кралица, прочута с приспивните си ябълки, Джафар, велик везир на алчността, и Круела де Вил, безподобна зла вещица, бяха изпратени в кралството, за да се научат да бъдат добри.
След години, прекарани в упражняване на лошотия, злодеите, точно като едни типични злодеи, имаха други планове.
Мал и приятелите й бяха натоварени от родителите си със задачата да откраднат вълшебната пръчка на Феята кръстница и да използват силата й, за да възвърнат предишната мощ на злодеите и те да отмъстят на враговете си.
Само че след пристигането си в Аурадон младите злодеи се объркаха от дружелюбието на местните и изобилието от сладки изкушения в тази нова за тях земя. Откриха, че им е трудно да следват първоначалния замисъл на мисията си, вместо да се наслаждават на новия си живот, пълен с топящи се в устата бисквити.
Дали започнаха да се влюбват в Аурадон, докато подготвяха унищожението му? Мал определено бе започнала да се влюбва в някого - красивия принц от сънищата й, принц Бен, когото тя с магия накара да се влюби в нея, преди да научи, че не е имала нужда от магия, за да спечели сърцето му. Бен бе също толкова дълбоко влюбен в нея, а и се оказа, че освен с бляскава усмивка е надарен и със сърце на крал.
Когато дойде моментът Мал и приятелите й да предприемат решителния удар и да вземат вълшебната пръчка на Феята кръстница по време на коронацията на принц Бен, не Мал бе тази, която я грабна и предизвика хаос, а собствената дъщеря на Феята кръстница - Джейн. Когато невидимият купол над Острова на изгубените се пропука, магията се завърна с пълна сила при злодеите и позволи на Злодеида да избяга от затвора си. Злата фея се превърна в огнедишащ дракон, който се спусна над Аурадон, решен да вземе пръчката за себе си.
Само че Мал, Иви, Карлос и Джей се изправиха заедно срещу дракона, Мал спечели битката и сложи ръка на пръчката. В края на краищата се оказа, че силата й да върши добро е по-голяма от способностите на майка й в злодеянията.
Сега Мал и приятелите й са отново на училище в гимназия „Аурадон"... а Злодеида е гущер с размерите на сърцето й.
Тук започва историята ни...
Добрият" живот
1.
История стара като света
Ако Мал трябваше да избира кое в „Аурадон" й харесва най-много, щеше доста да се изпоти. Сигурно можеше да прекара цял ден в изброяване на всички неща в новото й училище, които не й бяха противни. Например не се намираше в миризливо, влажно подземие като „Дракон Хол" на острова. Освен това тя с изненада откри, че й е приятно да изучава разни предмети, вместо само да прави пъклени кроежи. Особено обичаше часовете по изобразително изкуство, в които с удоволствие рисуваше мъгливи пейзажи и мрачни, зловещи замъци, толкова различни от идиличните залези и натюрморти, предпочитани от целия клас. Мал недоумяваше защо някой би пожелал да рисува нещо толкова скучно като купа с плодове.
Сега седеше пред дълга маса в читалнята на училищната библиотека - светло, просторно място с високи тавани, от които висяха флагове с цветовете на училището. За разнообразие Мал се опитваше да пише домашните си, но все се отплесваше да зяпа учениците, които минаваха през библиотеката на път от един час към друг. Освен това от есето, което имаше да пише за часа по оценяване на добрината, й се приспиваше. Затова се загледа през високите от пода до тавана прозорци към безупречно подстриганите морави, където играеше крокет (е, поточно бе да се каже, че се присмиваше на онези, които играят крокет), и към групичката дъбове, под чиято сянка често обядваше с приятелите си.
Да, животът в Аурадон беше хубав. По-хубав от неочаквано преобразяване на дрехите в полунощ, от безкраен празник с танцуващи чинии и прибори и дори от покана за кръщенето на новородена принцеса.