Прокара ръка по гладката материя и приглади шевовете. Роклята бе в кралскосиньо, любимия й цвят, с корсаж в тъмночервено - цвета на отровна ябълка.
- Много - каза Мал.
- Твоята е готова, сложих я в гардероба ти. Този път няма толкова къдрички, както пожела. Е, за какво искаше да говорим? - попита Иви.
Мал извади телефона си и обърна към нея екрана, на който бе показала странното съобщение.
- За това - каза тя. - Виж.
Иви прочете съобщението и за миг пребледня като сняг.
- Някой ми е написал същото в инстакралския ми профил.
Тя подаде на Мал своя телефон с грубия коментар. Мал го прочете и се намръщи.
- Кой, мислиш, го е написал? - попита Иви и почувства как настръхва. Това трябваше да спре. Настръхналата кожа беше толкова отблъскваща. - Проверих моя, но потребителят е анонимен, а профилът е скрит.
- Нямам представа - каза Мал и прехапа устни.
- А, между другото, защо говори за луната? - попита Иви.
- Не знам. Първо си помислих, че целта на съобщенията е да ни обидят. Но щом луната се споменава и в моето, и в твоето, започвам да се чудя да не би да има нещо повече. Може би някой наистина иска да се върнем преди определен ден?
Иви отново прочете съобщението в телефона на Мал.
- На твоето пише, че е от М.
- Да, видях - рече Мал. - А майка ми броеше дните според лунните фази, не според датите. Злодейски навик.
Иви скръсти ръце. В техния свят имаше само едно М, което бе от значение.
- Не може да е от нея. Имам предвид, че в момента е гущер. Гущерите не могат да пишат! Как е възможно тя да е М?
- Не знам. Може да не е тя - каза с надежда Мал.
- Ами ако е тя? - прошепна Иви.
- Пък и кой друг би настоявал толкова да се върнем на Острова на изгубените? -попита Мал. - Трябва да е от...
- Родителите ни? - изписка Иви. - Наистина ли мислиш така?
- Има само един начин да разберем. Вълшебното огледало още е в теб, нали? Хайде да го накараме да ни покаже къде са родителите ни. Ако майка ми е намерила начин да излиза от затвора си и да си връща човешкия вид, може да я хванем, докато го прави.
Иви извади парчето от Вълшебното огледало, което майка й й беше дала преди заминаването за Аурадон.
- Покажи ми Злодеида! - нареди тя.
Сивите облаци, изпълнили повърхността на огледалото, се разсеяха и показаха гущер, дремещ под стъклен похлупак. Мал и Иви въздъхнаха дълбоко от облекчение.
- Ами твоята майка? - предложи Мал. - За всеки случай?
Иви кимна.
- Покажи ми Злата кралица!
Само че вместо да покаже Злата кралица, доволно оформяща веждите си или полагаща коректор върху брадавицата на бузата си, огледалото остана покрито с облаци. Иви пробва отново.
- Вълшебно огледалце в ръката ми, покажи ми майка ми, заповядвам ти!
Облаците, носещи се по повърхността на огледалото, не помръднаха. Иви го разклати и дори се тупна с него по гърдите за всеки случай.
- Това не ми харесва - каза тя. - Скапало се е. Това никога не се е случвало досега.
Когато пробваха отново, огледалото отказа да им покаже и Круела де Вил, и Джафар. Остана си все така сиво и забулено в облаци.
- Ами ако поискаме да ни покаже замъка на Злата кралица, Адското имение и вехтошарския магазин? - предложи Мал. - Може това да подейства.
Иви го направи и този път огледалото им съдейства, но в нито една от къщите не видяха и следа от злодеите. Замъкът беше празен, Адското имение бе пусто, а в магазина не се виждаше жива душа.
- Това е странно - каза Иви. - Те не обичат да пътуват.
В гърдите й започна да се надига неприятно предчувствие.
Мал обаче не беше готова да се откаже.
- Питай го пак - настоя тя.
Иви се опита, но каквото и да правеше, огледалото оставаше мътно.
- Да не би да е счупено? - почуди се с надежда.
- Не, нали преди малко си работеше - отбеляза Мал. - Нещо друго става, нещо, което може да е свързано със съобщенията, които получихме.
Иви се втренчи в Мал.
- За едно и също нещо ли мислим?
- Че Круела, Джафар и Злата кралица пак правят старите си номера на Острова на изгубените и че Злодеида също е намесена? Определено - каза Мал.
Иви откри, че за момент не може да диша. Радваше се, че не е яла нищо, иначе щеше да повърне.
- Не знаем кой ни е изпратил съобщенията, но ето какво знаем - започна Мал и изпъна рамене.
Вече не изглеждаше изплашена и Иви се успокои от смелостта на приятелката си - тя успя да върне и част от нейната смелост.
- Злодеите няма да се успокоят, преди да си отмъстят на Аурадон... - рече Мал.
- И е възможно да се крият, за да задействат плана си - довърши Иви.
- Иви, трябва да действаме бързо - рече Мал.