- Ние мислим, че посланието е от родителите ни - каза Иви малко задъхано.
Не това бяха новините, които Карлос искаше да чуе.
- Какво? Защо? - той се размърда нервно, внезапно обладан от страх, че майка му Круела де Вил, с безумната си коса и креслив глас, стои зад него.
Пич изскимтя.
- Спокойно, не са тук, поне още не - каза Мал.
После му разказа как Вълшебното огледало на Иви не е успяло да им покаже злодеите на острова.
- Ако щете, наречете ме параноик, но напоследък наистина имам чувството, че е наблизо. Сякаш ме наблюдава отнякъде. Не мога да се отърва от това чувство -каза той, обхванат от паника, представяйки си как Круела стои на прага на стаята.
Злодеида можеше да се превръща в дракон, но Круела си беше дракон.
- Спокойно, параноик си - рече Мал.
Карлос запредъвква новата информация.
- Може и така да е, но ти казваш, че има вероятност именно те да стоят зад всичко това, нали? Родителите ни? Искат да се върнем? Защо? - разпитваше той.
- Защото им липсваме и искат да ни прегърнат? - предположи Иви. - Шегувам се. Сигурна съм, че майка ми иска да знае само дали си правя кални маски и масажи на лицето всяка седмица.
- Ще им се да се върнем, за да им помогнем да си отмъстят на Аурадон, разбира се - заяви Мал. - Загубата на битката само нахъсва злодеите да се стараят повече. Направо чувам майка си как казва: Вие, нещастни глупаци, които си мислите, че можете да ме победите! Мен! Господарката на злото! - тя се изкикоти като Злодеида.
- Страшничко звучиш - каза Иви и потръпна.
- Благодаря, предполагам - рече Мал.
Карлос потрепери и отново сведе глава към компютъра си, за да изпробва поредица често срещани пароли. Никоя от тях не беше вярната. Той се втренчи в мигащия курсор.
- Далматинци - изруга отново.
После осъзна, че ако Мал е права и злодеите наистина стоят зад съобщенията, има само един начин да се уверят, че наистина е така.
П-Е-Щ-Е-Р-А-Н-А-С-Ъ-К-Р-О-В-И-Щ-А-Т-А, опита той. Нищо.
Г-Р-И-М бе следващото му предположение. Въздъхна с облекчение, когато нищо не се случи, както и след въвеждането на З-Л-О-Т-О-Е-Ж-И-В-О.
Той събра смелост и реши да пробва още една парола, която би разкрила връзката между родителите им и съобщението.
Д-А-Л-М-А-Т-И-Н-Ц-И, написа Карлос.
Екранът замръзна и за момент той се успокои, че интуицията му го е подвела, но след секунда картината се съживи и през екрана започнаха да се гонят зелени букви. Беше хакнал адреса на изпращача. Беше вътре.
- О, не - каза той.
- Какво стана? - попита Иви и примижа срещу екрана.
Сайтът не приличаше на нищо, което бяха виждали досега. Беше примитивен, правен набързо, без красиви картинки или ярки цветове. Имаше само черни прозорци и зелени букви.
- Тъмната мрежа - прошепна Карлос, все така взрян в екрана, неспособен да повярва, че това, което вижда, е истина. - Има слухове, че след разбиването на купола, когато Злодеида избяга, на острова са успели да създадат тайна мрежа, тяхна собствена. И не говоря за мрежа, в която хората си показват клипове със смешни котенца.
- Но нали на острова няма достъп до интернет. Отрязани сме, не помниш ли? -попита Мал.
- Може би нещо е станало след падането на купола - предположи Иви.
- Всичко е възможно - рече Карлос. - Особено през периода, в който куполът пропусна магия на острова.
Той вдигна глава и ги погледна.
- Предполага се, че понеже Тъмната мрежа е скрита от аурадонските сървъри, жителите на Острова на изгубените могат да я използват, за да общуват помежду си. Помислете си само, в Тъмната мрежа могат да кроят злодейски планове, без никой тук да разбере за тях.
- Значи използват Тъмната мрежа, за да си пращат злодейски имейли? -пошегува се Мал.
- Да пускат злодейски статуси - изкикоти се Иви.
- Сериозно говоря! - каза Карлос. - Не е смешно.
- Прав си, прав си - съгласи се Мал, вече по-сериозна. - С онлайн мрежа могат да кроят заговори по-успешно.
- Точно така, затова ще огледам тук и ще видя какво мога да намеря - заяви Карлос.
- Но Карлос, нали току-що спомена, че злодеите стоят зад съобщенията! -извика Иви. - Не е ли опасно?
- Бих казал, че Опасно е второто ми име - весело рече Карлос. Загряваше за предизвикателството. Кучето слезе от скута му и полегна в краката му. Сега, щом имаше какво да проучва, той вече не се страхуваше толкова. Щеше да се справи. - Само че второто ми име всъщност е Оскар.
Видя израженията им и промърмори, докато тракаше по клавиатурата:
- Е, можеше и по-зле да е, нали? Мал, твоето второ име е Бърта.