- Ти ли ми изпрати това? - попита тя, вдигнала телефона си с тайнствения есемес на екрана. - Ти ли си М?
Никакъв отговор.
- Тук сме сами, мамо. Можеш да ми кажеш дали си способна да се превръщаш отново в човек. Всъщност дори ще ми бъде приятно да те видя в негущеров облик - каза тя. Все още послъгваше благородно сегиз-тогиз.
Не последва никакъв знак, че създанието е разбрало и дума от това, което му каза.
Мал въздъхна.
- Предполагам, че дори и да замисляше нещо, нямаше да го споделиш с мен, нали? Предвид факта, че аз съм причината да се озовеш тук - тя разтърка очи. -Но един ден ще открия начин да те извадя оттам. Просто ще трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се опитваш да унищожиш всичко.
Мал млъкна за миг.
- Добре де, добре, може да покриеш замъка на Спящата красавица с трънливи храсти. Да се позабавляваш.
Гущерът остана неподвижен като камъка, върху който лежеше. Прозвуча звънецът, сигнализиращ че предстои угасяне на лампите. Мал се изправи колебливо.
- Хубаво, не ми казвай нищо. Знаех си, че идеята е глупава. Ти дори не можеш да говориш.
Точно тогава подът под краката й се разтърси от поредния трус. Мал се олюля и размаха ръце, за да запази равновесие, а сърцето й подскочи в гърлото. Когато трусът премина, тя се вгледа подозрително в гущера.
- Не знам как го правиш, но защо имам чувството, че ти стоиш зад земетресенията?
Някой се спотайваше пред вратата, когато Мал излезе; моментално се напрегна, готова за засада. Само че не последва изненадващо нападение, а спотайващият се имаше познато лице.
- Здрасти, Фреди - поздрави тя, успокоена че вижда старата си приятелка от острова и леко засрамена от реакцията си.
- Здрасти, Мал, какво става? - отвърна Фреди, която беше така любезна да се престори, че не е забелязала как Мал бе се стреснала.
- Нищо особено - отвърна Мал и й хрумна нещо. - Ей, Фреди, да си получавала някакви странни съобщения или есемеси днес?
- В какъв смисъл странни?
- Анонимно странни - поясни Мал. - Например от някого от Острова на изгубените?
Фреди поклати глава.
- Не. Дори мисля, че никой там не знае, че съм в Аурадон. Старата ни банда от острова със сигурност не знае. Сигурно си мислят, че пак бягам от училище.
- Ясно - отвърна Мал.
Тя не бе прекарала кой знае колко време в Аурадон, но вече почти беше забравила колко свободни бяха правилата в „Дракон Хол". Онова, което каза Фреди обаче, беше интересно. За разлика от тях четиримата, тя не бе получила съобщение с призив да се върне на острова, а това означаваше, че който и да бе пратил въпросното съобщение, искаше само четирите злодейски деца да се върнат. Но защо?
- Да не си получила анонимна бележка? - попита Фреди.
Мал реши, че може да й има доверие.
- Аха. Пишеше, че трябва да се върна на Острова на изгубените заедно с Джей, Карлос и Иви. Странно, а?
- Абсолютно. И какво ще правите?
- Не знам още - призна Мал. - Тепърва ще решаваме.
- Ами може би трябва... да се върнете на острова. Да видите какво става там. Така де, няма да ви заболи, нали?
- Мислиш ли? - попита Мал.
Фреди сви рамене.
- Знам, че ако аз бях получила такова съобщение, щях да искам да разбера кой ми го е пратил.
После тя смени темата и посочи тежките заключени врати и въоръжените стражи пред тях.
- Тук ли държат...
- Да, там е скалата на гущера - рече Мал. - Единственият и неповторим дом на Злодеида тези дни.
- Пфу, ако нещо подобно се случи някога с баща ми, бъди сигурна, че няма да се мотая наоколо и да чакам да възвърне човешкия си облик и да ми се разкрещи - Фреди поклати глава и плитките й се размятаха във въздуха. - И ти по-добре не се мотай наоколо. Знаеш, че ако тя се измъкне оттам, първо след теб ще тръгне.
Мал прехапа устни.
- Нищо ново не ми казваш.
Фреди изведнъж светна.
- Но пък тя никога няма да се измъкне оттам, така че нямаш проблеми. Между другото, ако ще се връщаш на острова, предай поздрави на баща ми.
Тя тупна Мал по гърба и си тръгна, хвърляйки дълга сянка по стените.
7.
Приятели на кръглата маса
Крепостта Камелот Хайтс беше разположена в северната част на кралството, а градът Камелот се намираше в центъра й, граничещ с гората Шъруд от едната страна и с Едем от другата. Бен бе спазил обещанието си и бе пътувал цял ден с Мерлин и Арти в кралската каляска, с цяла свита слуги и лакеи, които ги следваха в обикновен файтон. Бен беше решил да не тръгват с обичайния кралски автомобилен кортеж, тъй като пътищата в Камелот бяха неподходящи - повечето жители на кралството пътуваха с превозни средства, задвижвани от конска тяга.