- Значи бяхме прави - отбеляза Иви. - Злата кралица, Джафар, Круела и Злодеида по някакъв начин стоят зад всичко това. Мал каза, че майка й измерва времето по лунния календар.
- Наистина ли мислите, че са те? - тихо попита Карлос. Отново беше леко пребледнял при мисълта да се изправи срещу майка си. Нямаше да успее да се скрие зад компютър или някое свое изобретение този път, а никак не искаше отново да се превърне в непрестанно тормозения й личен слуга. Тъкмо започваше да се наслаждава на живота, който не включваше четкане на кожи и подреждане на перуки.
- Да, явно са изпратили съобщенията, за да ни кажат да се върнем на острова, и да могат да ни унижат на антигеройската среща, как мислите? - предположи Иви.
- Много ми харесва как използват „лошия пример", който сме ние, за да привличат членове, а пък ни казват да се върнем и да се присъединим към тях -рече Мал.
- Звучи типично за тях - каза Карлос. - Сигурно са замислили нещо кошмарно за завръщането ни.
Той потръпна от тази мисъл.
- Плюс това, кой друг би организирал среща в замъка на Злата кралица? -попита Мал. - Те трябва да са.
- Вярно. А и Злата кралица със сигурност е заела мястото на Злодеида в секундата, в която тя отлетя от острова - замислено каза Карлос. - Нали знаете, че са се карали коя да оглави Острова на изгубените след заточването на всички там.
- И още как - рече Иви. - Точно затова ни прогониха в Замъка от другата страна!
- Всъщност ти не ме покани на рождения си ден и затова се наложи да се преместите - напомни й Мал. - Бях само на шест.
- Не бях аз виновна - възрази Иви. - А и ти почти ме приспа за хиляда години!
- Миналото си е минало, забравете го - каза Джей, който тъкмо влизаше. - Какво друго изпуснах?
Мал кимна.
- Джей е прав. Извинявай, Иви.
- И ти извинявай - каза Иви.
Тя се втренчи отново в екрана, в огромните червени хиксове, изписани по лицата им. Пфу, червеното изобщо не подхождаше на цвета на кожата й.
Карлос предаде накратко на Джей какво бяха открили досега за клуба „Антигерой" в Тъмната мрежа. После пак погледнаха снимката.
- Трябва да отидем на срещата, за да открием какво замислят - така ще можем да ги спрем като миналия път - каза Мал със сериозно изражение.
- Хубаво, да тръгваме, отивам да събера багажа си - рече Карлос, който изпитваше ужас от връщането, но искаше да свърши с цялата работа максимално бързо.
Като отлепването на лепенка от рана. Щеше да му е по-лесно да се изправи срещу майка си сега, а не по-късно, когато вече е изгубил смелост.
- Чакай малко - спря го Джей. - Не бързай толкова. Дай да го обмислим. Нали знаеш какво все повтаря Феята кръстница.
- „Не тичайте, ако сте обути със стъклени пантофки!" - пошегува се Иви.
- „Погледни, преди да скочиш" и „Бавната костенурка винаги печели надпреварата" - каза Джей. - А, да, „И е най-добре да си вкъщи, преди да удари полунощ".
9.
Планове в плановете
Джей се ухили на приятелите си и потърка ръце. Много обичаше да вижда как се оформя план. Това му напомняше за живота на острова, когато се мъчеше да открие най-добрия начин да свие поне един гнил банан от сергиите с плодове.
- Не може да тръгнем още - повтори той.
- Защо не? - пожела да знае Карлос, макар да изглеждаше облекчен, че не се налага да се измъкнат от града веднага.
- Първо, двамата с теб имаме мач в събота и не можем да изоставим отбора -каза той. - Ако Бен не успее да се прибере оттам, където е отишъл, а ние изчезнем, отборът ще започне с трима титуляри по-малко. Няма да имат никакъв шанс срещу Изгубените момчета. Нужни сме им - Джей погледна Карлос многозначително. - Знам, че днес не беше на тренировка, но разчитаме на теб да си готов, когато му дойде времето.
Карлос въздъхна.
- Ясно.
Джей се обърна към Мал и Иви, които го гледаха скептично.
- Нали разбирате, че тук сме част от нещо по-голямо, не отговаряме само за себе си. Сега сме част от Аурадон - каза им той. - Знаете, че е така.
- Да, но... - опита се да спори Мал.
- Освен това - прекъсна я той с извинителна усмивка - не искаме онези антигерои да усетят, че сме ги разкрили. Какво, мислите, ще се случи, ако се разчуе, че ние четиримата изведнъж сме изчезнали от училище? Трябва да се върнем, но по наш сценарий. Не може да допуснем да разберат, че знаем за тях. Мал помисли малко. Накрая кимна.