Така че - не, Джей не беше изненадан, че родителите им кроят нещо, и макар да беше изплашен, знаеше, че дори и четиримата да са изплашени, това няма никакво значение. Ако бе вярно, че движението „Антигерой" се разраства на Острова на изгубените и че зад него стоят блудните им родители - Джафар, Злата кралица и Круела де Вил, той и приятелите му бяха единствените, които можеха да ги спрат.
- Както каза Мал, Злодеида определено е чудовище, но ние се справихме с нея, нали? - каза той. - Така че и с това ще можем да се справим, каквото и да е.
- Ами ако и Злодеида е част от замисъла? - с тревога попита Иви. - Ако не е напълно безобидна, както си мислим?
- Злодеида почти ни изпече живи - напомни им Карлос.
- А и кой знае какво са ни подготвили майка ми, Джафар и Круела де Вил - рече Иви. - Не съм сигурна, че искам да разбера.
- Хайде де. С всичко можем да се справим. Справихме се със Злодеида, нали? -настоя Джей. - Нали, Мал?
Той сръга безстрашния им лидер.
Мал също го сръга и почти го събори на земята. Ясно беше, че е не по-малко ужасена от тях, но също като Джей бе решила да държи страха под контрол.
- Да, разбира се, Джей е прав. Ще се справим. Наистина ще се справим.
Тя си пое дълбоко дъх и протегна ръка напред, давайки знак на останалите да направят същото. Един по един те сложиха ръцете си върху нейната.
- За Аурадон - каза тя.
- За Аурадон - повтори Джей и плесна ръка върху нейната.
- За Аурадон - прошепна Иви и внимателно сложи ръка върху техните.
Всички се обърнаха в очакване към Карлос.
- За Аурадон - каза той най-сетне и колебливо сложи ръката си най-отгоре.
Беше решено. Страхуваха се от родителите си, но въпреки това щяха да изпълнят плана си. Мал винаги ги обединяваше и сега Джей усети облекчението, което се спусна над всички тях.
10.
Енергия = магия на квадрат?
Планът на Джей за транспорта от Аурадон до острова беше прост. Щяха да излязат от Аурадон така, както бяха влезли - с кралската лимузина, в която държаха дистанционното, дето отваряше невидимия купол и пускаше моста между континента и острова с натискането на едно копче.
Но ако четирите злодейски деца мислеха да се измъкнат от гимназия „Аурадон", без някой да ги забележи, трябваше да се маскират - беше очевидно. Нямаха приятели или семейства в другите кралства, така че нямаха причина да напускат училището преди зимната ваканция.
Налагаше се да бъдат изобретателни. За щастие, изобретателността не беше проблем за Иви.
- Оставете на мен - беше казала тя на групата предишната нощ. - Ще се оправя. Ако вземеш колата, Джей, ще се погрижа никой да не познае, че в нея сме ние.
Засега обаче имаше време и за нормален живот. След часовете Иви тръгна към балната зала, където щяха да се проведат утрешните танци по случай Бала на випускниците, за последната организационна среща преди събитието. Ежегодният мач и танците след него бяха традиция в чест на всички випускници на гимназията, които се завръщаха за ден в старите си ловни полета. Добрите стари принцове и принцеси омайваха околните с разкази за номерата, които бяха правили навремето - кражбата на талисмана на гимназията например или пък онзи път, когато бяха залепили мебелите в една класна стая за тавана, така че Феята кръстница бе възкликнала нещо повече от „Бибиди-бобиди-бу!".
Иви поздрави останалите членове на комитета и срещата започна. Тъй като танците наближаваха, всички подробности бяха вече уговорени. Менюто беше одобрено и господин и госпожа Дарлинг се бяха съгласили да наглеждат учениците заедно с Роджър и Анита Радклиф. Лони беше диджеят и щеше да донесе оборудването си. Оставаше само да се избере цветна тема за украсата.
- Може да го направим в стил „имперски банкет" - предложи Лони.
- Ами султански пир? - попита Джордан. - Може да опънем палатка над всичко! Изглежда, никой не хареса тези идеи, най-малко Иви, която смяташе, че щом празникът е Бал на випускниците, темата на украсата трябва да е свързана с цветовете на гимназията - кралскосиньо и златно.