- Да, има нещо такова - каза Одри. - Но мислиш ли, че бледорозовото и бебешкосиньото са по-красиви цветове?
- Не правим бебешки рожден ден - измърмори Иви през зъби.
- Извинявай, каза ли нещо? - попита Одри, преструвайки се, че не я е чула.
- Съгласна съм с Иви - заяви Али. - Може да опитаме с нещо по-психеделично, а? В Страната на чудесата имаме великолепни цветя в най-разнообразни нюанси.
- Ммм - проточи Иви и огледа дебелия кремав килим и изкусните гоблени по стените на балната зала. - И двата варианта ми се струват чудесни, но наистина мисля, че синьото и златното са най-добрият избор. Ще се впишат в настоящия колорит на залата.
- Щом казваш - въздъхна Али. - Предполагам, че така ще е по-традиционно.
- Значи избираме златни балони и сини кадифени панделки около колоните? -попита Иви с писалка в ръка.
- Може би и букети от виолетки в златни вази? - предложи Али. - Виолетките тук всъщност са сини.
- Идеално! - тя се усмихна на Али.
- И да покрием масите със златно фолио - добави Лони.
Одри се намръщи.
- Е, щом смятате, че така ще е най-добре.
Иви се усмихна. Знаеше кога е спечелила и не парадираше с победата.
- Одри, Лони, искате ли да дойдете с мен да пробвате балните си рокли? -попита тя. - Почти са готови.
Мал беше известна сред съученичките си с това, че оправя коси, а талантът на Иви като моден дизайнер и шивачка бе започнал да става легендарен. Няколко момичета я бяха помолили да им ушие рокли за празника, затова, когато Мал спомена, че ще трябва да тръгнат от Аурадон дегизирани, на Иви й хрумна идея.
- Ооо, нямам търпение - рече Одри. - Сложи ли лебедови пера на полата, както помолих?
- Трудно беше, но успях - усмихна се Иви.
- И аз нямам търпение да видя роклята си - каза Лони. - В червено и златно ли е, както говорихме?
- Ще изглеждаш като императрица - обеща Иви.
Момичетата отидоха с нея в стаята й и тя им даде роклите. Последва много ахкане и охкане при вида на прелестните тоалети. Роклята на Одри бе обсипана с розови и сини плочици, които променяха цвета си, когато тя се завъртеше.
- Като магия е! - въздъхна Одри, която не можеше да свали очи от отражението си в огледалото.
- Мисля, че мишките на Пепеляшка ще ти завидят! - каза Лони, зашеметяваща с класически императорски прав и тесен модел с красива шарка на лотоси. -Мери със сигурност ще иска да работиш за нея, когато завършиш.
- Благодаря, момичета - усмихна се Иви.
След като се преоблякоха отново в училищните си дрехи, Одри пристъпи към тоалетката на Иви, покрита с какви ли не миниатюрни стъкленици, пълни с най-различни цветове. Пъхна пръст в една от тях.
- Какво е това?
- О, няколко партиди гланц за устни, с които експериментирам в лабораторията. На Острова на изгубените използвахме само козметика с изтекъл срок на годност, а когато дойдох тук, открих, че мога да се науча сама да си правя гримове, и много се зарадвах. Дори успях да засиля цвета с няколко химически съединения - обясни Иви. - Виж, ето един, който се променя от розов в син на различна светлина.
Одри изписка.
- Може ли да го взема?
- Твой е - рече Иви.
Лони вдигна стъкленица с прозрачен гланц.
- А този какво прави?
- Свети в тъмното - каза Иви. - Помислих си, че ще бъде забавно, когато угасят лампите по време на танците.
- Страхотно - каза Лони.
Те се струпаха пред тоалетката и започнаха да разглеждат стъклениците и да изпробват съдържанието им. Лони вдигна една стъкленица с лилав гланц.
- Ами този?
- Нали е много неприятно, когато гланцът ти се изтрие по средата на деня? Е, открих начин да направя гланц, който никога не се изтрива - обяви Иви.
Лони и Одри кимнаха.
- Сигурна ли си, че мога да взема този? - попита Одри и вдигна синьо-розовата стъкленица.
- Разбира се, направих го за теб - отвърна Иви. - Ти кой искаш, Лони?
- Този, който свети в тъмното, благодаря. Така всички ще видят как се усмихвам зад диджейския пулт - рече тя.
- Идеално.
Момичетата благодариха на Иви и си тръгнаха с роклите. Мал се появи след няколко минути.
- Всичко готово ли е? - попита тя.
Вместо отговор Иви отвори гардероба, където висяха две рокли, същите като онези, които бе ушила за Одри и Лони.
- Пробвай твоята - каза тя. - Искам да видя дали ти е по мярка.
Иви беше стояла будна почти цяла нощ, за да успее да ги свърши. Ако трябваше да си тръгнат от Аурадон, щяха да го направят дегизирани като принцеси. Лони и Одри често ходеха до родните си замъци и кралства, така че никой нямаше да обърне внимание на кралската лимузина. Джей и Карлос щяха да се маскират като шофьор и бодигард.