- Как е майка ти, между другото? - попита Иви, докато вдигаше ципа на роклята, която беше имитация на тази на Одри. - Каза ли ти нещо, като отиде при нея?
Мал поклати глава.
- Не, освен ако не общува чрез съскане. Наистина не виждам как може да е замесена, но кой знае. Налага се да приемем най-лошото за вярно.
Тя зърна отражението си. Лилавата коса ограждаше ужасеното й лице, докато се взираше в роклята, излъчваща блещукащи вълни от розово и синьо. - О, по гоблините, изглеждам като принцеса! Толкова е... розово... и синьо!
Иви се засмя.
- Това е целта! Макар да се налага да призная, че това определено не са твоите цветове.
Мал се изплези на Иви.
- Какво стана с Вълшебното огледало?
- Нищо - отвърна Иви. - Работи идеално, ако поискам да ми покаже нещо друго. Но ако пожелая да видя майка си, Джафар или Круела, се замъглява. Сякаш са изчезнали или кой знае къде са.
- Дай да видя - каза Мал. - Възможно ли е да се е пукнало?
- То си е пукнато поначало - отбеляза Иви.
- Мога да опитам едно-две заклинания.
Мал грабна книгата си със заклинания от рафта - същата, която бе й завещала Злодеида.
- Вълшебно огледало, чуй заповедта ми, излекувай се и се вслушай в гласа ми!
Огледалото не се промени.
- Вълшебно огледало, следвай мисълта ми, злодеите на острова веднага покажи ми! - пробва Мал.
Не последва нищо. Иви поклати глава.
- Според мен на огледалото му няма нищо. Започвам да подозирам, че те не искат да бъдат открити. Някак са успели да се скрият от него.
- Но това може да се постигне само с магия - каза Мал. - А на острова няма магия.
- Може пък силата на Вълшебното огледало да отслабва - рече Иви замислена. -Тук не гледат с добро око на магията, така че не го използвам толкова често.
- И какво?
- Ами представи си, че магията е като мускул - ако не го използваш, той атрофира или си намира друго място. Енергията се трансформира, нали? Това учихме по химия - обясни Иви. - Не е възможно да превърнеш нещо в нищо. Просто нещото се превръща в друго нещо, дори ние да не го виждаме.
Мал обмисли думите й.
- Знаеш ли, може да се окажеш права.
11.
Желанието е мечта, родена в сърцето
Най-голямата пречка - и буквално, и преносно - в плана им за завръщане на Острова на изгубените беше невидимият купол, който го покриваше. Нямаше начин да се влезе или излезе от него без разрешението на краля. Разбира се, нямаше нищо по-лесно от това да помолят Бен за помощ, само че той бе заминал. А и Мал не искаше да се налага кралят да се обяснява на съветниците и поданиците си, ако се разчуе, че е позволил на четирите злодейски деца да се върнат на Острова на изгубените в момент, когато границите се охраняват по-строго от всякога след нападението на Злодеида. Ембаргото, въведено наскоро, означаваше, че повечето гоблински шлепове, които доставяха на острова храна и остатъци, бяха блокирани, а малкото, които охраната пропускаше, се следяха отблизо.
Следователно Джей бе решил да открадне кралската лимузина за бягството им. Единственият проблем бе как да вземат колата, без да ги хванат.
За щастие, човекът, който можеше да му помогне, беше го поканил на гости. Джордан бе му предложила да се отбие в лампата й този следобед. Записваше поредния епизод от популярното си онлайн шоу и искаше да интервюира един от най-добрите турнирни играчи на Аурадон като част от приготовленията за мача преди Бала на випускниците.
Джей последва инструкциите, които беше му дала, и се озова пред лампата, поставена на специален рафт в общежитието. Беше по-малка от лампата на баща й, от розово злато, с филигранна резба по цялата повърхност. Джей се почуди дали трябва да я вземе, и реши да не го прави. Вместо това викна в чучура:
- Ехо! Джордан?
- Просто я потъркай и ще влезеш - чу Джордан да вика отвътре. - И не викай! Чувам те идеално!
Той я послуша и след малко се намери настанен удобно на табуретка от розово кадифе пред ниска осмоъгълна масичка. Покрай стените на просторното помещение се редяха зелени колони, украсени със златни завъртулки, а от тавана висяха тежки сини завеси. В средата на пода имаше великолепен ориенталски килим в лилаво и златно и тук-там стояха вази, пълни с паунови пера.
- Готино - каза той. - По-голяма е, отколкото изглежда.
- Благодаря, и на мен ми харесва - каза Джордан, която седеше срещу него на лилава табуретка.