- Дразниш ли се, че това е единствената магия, която можеш да правиш в училище? - попита Джей и взе една от множеството пухени възглавнички наоколо.
- Не особено - рече Джордан. - Всъщност се радвам на ограниченията. Магията понякога е напълно непредвидима, така че, макар с нея да е забавно, е добре да си даваме почивка от време на време.
- Значи никакво изпълняване на желания, а? - пошегува се той.
- Не и днес - весело отвърна тя. - Готов ли си за интервюто?
- Давай - каза Джей.
Джордан щракна с пръсти и лампите светнаха.
- Добре дошли в Турнирен център! - каза тя и се усмихна към камерата. - Днес при нас е Джей, една от звездите на аурадонските рицари! Джей, радвам се, че дойде!
- Благодаря за поканата, Джордан.
- Вълнуваш ли се за предстоящия мач? Мислиш ли, че отборът е готов да спечели първенството?
- Много се вълнувам и мисля, че сме повече от готови.
- Изгубените момчета имат убийствена защита. Как мислиш, че рицарите ще успеят да я пробият?
- Така както го правим винаги - тичаме бързо, избягваме топовете и вкарваме голове.
- Звучиш много уверено.
- Така е, защото познавам отбора.
- А какво ще кажеш за слуховете, че крал Бен няма да се прибере навреме, за да участва в мача? Научихме, че по-рано тази седмица е заминал по някаква тайнствена кралска работа - рече Джордан енергично. - Можеш ли да ни разкажеш нещо за това?
- Не мога да коментирам слухове, но знам, че Бен няма да ни предаде. Надявам се да се върне навреме, но ако не успее, ще продължим без него.
- Не се и съмнявам - каза тя и потърси следващия въпрос из бележките, които държеше. Усмихна се отново към камерата. - Едно от нещата, които обичаме да правим в Турнирен център, е да опознаваме играчите си по-добре. Ще ни разкажеш ли повече за себе си?
- Ами аз съм Джей, син на Джафар. Отраснах на Острова на изгубените, но мисля, че това вече всички го знаят.
- Точно така, ти си едно от така наречените злодейски деца. Кога пристигна тук? - попита тя.
Джей се оживи.
- В началото на учебната година. Една голяма лимузина ни взе от острова и ни остави пред входа на гимназията.
- Много бляскаво - каза Джордан и се приведе напред с усмивка.
- О, да. Само като си помисля какви купища сладкиши имаше в това возило, трябва да ти кажа, Джордан, че единственото ми желание в момента е да усетя ключовете за лимузината в джоба си - добави той и поглади корема си.
- Джей! Знаеш правилата! - възкликна Джордан и се огледа тревожно. - Не бива да произнасяш думата желание в лампата ми. Иначе... провери си джобовете за ключовете. Ще трябва да ги върнеш... - гласът й заглъхна, а стаята се завъртя така, че двамата полетяха като парцалени кукли.
- Трябва да е било земетресение - каза Джордан, докато се опитваше да изправи на крака и себе си, и табуретката. Имаше счупени лампи, разхвърляни възглавници и паунови пера навсякъде. - Толкова са досадни! При всеки трус лампата ми пада на пода. Имаш ли нещо против да я върнеш на мястото й, когато си тръгваш?
- Разбира се, че не - усмихна се Джей, забелязал, че тя е забравила ключовете за лимузината.
Почувства се гузен, че я заблуди нарочно и я подмами да използва магията си. Но тъй като измамата беше с благородна цел, може би нямаше проблем. Злодейските деца просто се опитваха да опазят Аурадон от злото. Трябваше да попита Феята кръстница следващия път, когато имаха час по лечебна доброта.
Джордан приключи интервюто и му благодари, че се е отбил.
Докато вървеше обратно към училище, Джей усещаше ключовете от лимузината да дрънкат в джоба му.
12.
Кралиците на бала
Съботното утро изгря ясно и Мал се събуди заедно със слънцето. Не можа да заспи предишната нощ, потънала в мисли за днешния ден. Тази вечер щяха да се върнат на Острова на изгубените, за да се изправят пред зловещата организация на антигероите, която най-вероятно оглавяваха най-силните злодеи на света. Можем да се справим, налага се, мислеше си тя, но една малка част от нея си оставаше разтревожена.
- И аз съм ужасена - каза Иви, когато видя изражението на Мал, докато се приготвяха за предстоящия ден. - Но както каза ти, ще се справим.
- Мисля, че Джей го каза.
- Да, но всички знаем, че ти си тази, която ще ни осигури успеха - заяви Иви категорично. - А ако не го направиш, е, поне гланцът ти за устни няма да се изтрие.
Тя подаде на Мал бурканче, пълно с нещо лилаво.
- Нали знаеш какво все повтаря майка ми: красотата си е красота.