Мал се усмихна на Иви и Иви се усмихна на Мал. Беше чудесно да имаш приятели, които те подкрепят, особено ако ги биваше и в козметиката. Мал внимателно намаза устните си с гланца и одобри как се връзва с якето й в цветовете на училището. Каза на Иви, че ще се срещнат за мача, и тръгна към библиотеката, за да види Злодеида за последен път, преди да отпътуват.
Майка й бе се увила около един камък. Изглеждаше толкова миниатюрна и безпомощна, че на Мал й беше трудно да си представи как би могла да има нещо общо с кроежите, които се плетяха на острова.
- Ако имаш нещо да споделиш с мен, ако можеш да връщаш човешкия си облик, трябва да ми кажеш, мамо - рече тя на гущера.
Само че Злодеида просто продължи да спи край топлия камък.
- Хубаво - предаде се Мал. - Ще се видим, като се върна.
Тя излезе от библиотеката и пое към трапезарията за закуска. Цялото училище бе украсено с балони и флагове, а въздухът бе наситен с празнично настроение. Учениците се разхождаха насам-натам с родителите си. Тя видя Одри с майка й Аврора да разглеждат снимки на предишни класове, закачени по стените в коридора. Дъг водеше едно джуджешко семейство на опознавателна обиколка.
- Тук репетира хорът. Сигурен съм, че децата ви с удоволствие ще пеят в него - чу го Мал да казва с гордост.
За един кратък миг й се прииска да бъде едно от тези деца, които показват училището на родителите си, но Злодеида дори не бе стъпвала на злодейско-родителска среща в „Дракон Хол" и беше безнадеждно да мисли, че би се възхитила на каквото и да е в „Аурадон".
Само че сега нямаше време да се притеснява, че се чувства аутсайдер в деня на Бала на випускниците. Около нея се скупчиха дружелюбно настроени съученици, които нямаха търпение да я запознаят с родителите си.
- Ела да те запозная с нашите! - рече Лони и я представи на Мулан и Ли Шан.
- Мамо, това е Мал! Разказвала съм ти за нея! - Али подръпваше Алиса, която се възхищаваше на произведенията на ученическото изкуство по стената.
Мал се здрависа с толкова много хора и се усмихна толкова много пъти, че трапчинките я заболяха. Хората в Аурадон бяха толкова мили, че на моменти се изморяваше. Искаше й се Бен да се върне. Все още бе извън града и й беше казал, че съжалява, но няма да успее да се появи за турнира или за танците след това. Мал с изненада откри, че това я разочарова истински, но пък с Иви въпреки всичко щяха да се позабавляват. Мал никога не би го признала на глас, но танците с приятели бяха почти толкова хубави, колкото среща с краля на Аурадон.
- Мал, насам! - повика я Иви от другия край на фоайето.
Мал отиде при нея и двете се запътиха към стадиона. Училищният оркестър вече свиреше бойната песен на отбора, докато момичетата вървяха към местата си.
Иви подаде на Мал парче бяла коприна.
- За какво ми е това? - попита Мал, забелязала, че всички наоколо държат такива парчета плат. Трибуните с феновете на аурадонските рицари бяха пълни с хора, които радостно размахваха парчета бяла коприна.
- За да подкрепяме обора, глупи - отвърна Иви и размаха своето.
Мал огледа плата внимателно.
- Кърпички?
- Ако искаш да знаеш, с това дамите махали на рицарите си във времената на истинските турнири, с коне. Наричали го „да развееш цветовете". Не помниш ли? Учихме го.
Кралска история на Аурадон, спомни си Мал. Размаха бялата си кърпичка, макар че според нея тази традиция трябваше да си остане в Средновековието. Тълпата нададе радостни възгласи, когато аурадонските рицари излязоха на терена. Мал и Иви се развикаха с пълно гърло, щом обявиха имената на Джей и Карлос.
Карлос им помаха с усмивка иззад шлема, а Джей вдигна палци. Чад не беше избран за стартовия състав и се цупеше на резервната скамейка.
Играта беше напрегната. Без Бен, който иначе помагаше на Джей в атаките, изгубените момчета почти успяха да победят рицарите на техен терен, но накрая Джей подаде на Карлос за решаващия гол и трибуните гръмнаха от радостни викове и аплодисменти.
- Радвам се, че решихме да останем за мача - каза Мал на Иви. - Джей беше прав, длъжни бяхме да дойдем.
Момичетата се върнаха в стаята си, за да се преоблекат за танците.
- И не забравяй, стоим малко, после отиваме да се преоблечем с роклите на Лони и Одри и се срещаме с момчетата на паркинга - напомни Мал, докато разбухваше люляковите поли на роклята си пред огледалото.
Тоалетът имаше достатъчно обем, без да изглежда като торта, а тъмнолилавите кожени ръкави, които едва покриваха рамото, бяха инкрустирани с черни кристалчета, които блещукаха на светлината, но не й придаваха вид на принцеса.
- Ясно - рече Иви със съмнение.