Мал отвори задната врата и двете влязоха в колата.
- Бързо - подкани ги тя. - Трябва да стигнем преди полунощ.
- Колесницата ви чака, дами - пошегува се Джей и включи двигателя.
- Хм, Джей? Ти кога се научи да караш? - попита Иви, надзъртайки през стъклото, което делеше предната част на колата от задната.
- Триста улични плъхове! - изруга Джей и удари волана ядно. - Надявах се да сте забравили, че всъщност не мога да карам.
- О, по кожите - рече Карлос. - Дай да сменим местата си.
- Карлос, ти пък откъде знаеш да караш кола? - впечатли се Мал. - Как си се научил?
- Сам - отвърна Карлос. - Майка ми има кола, нали помните? Непрекъснато ме караше да я возя на гости у Червената кралица.
Той си сложи фуражката и подаде слушалката на Джей.
- Слава на доброто - каза Иви.
- Честно казано, доброто няма нищо общо - усмихна се Карлос. Леко изкара дългата кола от паркинга. - Ей, ако са останали бонбони отзад, няма да си ги ядете сами.
Мал му хвърли огромна близалка, която го чукна по главата, и потеглиха.
14.
Гаджето ми се върна
Бяха изминали само няколко метра и дори не бяха излезли от територията на училището, когато по алеята плисна светлина и лимузината закова на място. Мал примижа срещу светлината, за да види кой стои на пътя им.
- Това е кралската каляска! - възкликна Иви. - Трябва да е Бен!
- Какво ще правим? - нервно попита Карлос. - Не мога да я заобиколя, прекалено е голяма.
Кралската каляска беше огромно чудовище, прилично не толкова на омагьосана тиква, колкото на цял бостан тикви на едно място. Един лакей отвори вратата и Бен слезе, заслони очи срещу светлината и надникна в лимузината.
Карлос изключи двигателя примирен.
- Е, явно няма да ходим никъде - каза той, като се опита да прозвучи разочаровано, но не успя.
- Оставете на мен - каза Мал и слезе от колата.
- Одри? - попита Бен, щом я зърна.
- Не, ъъ, аз съм, Мал - каза тя. Досрамя я и се почувства глупаво от създалото се положение, пък и й стана неприятно, че ги хващат, докато се измъкват от „Аурадон". След цялото подробно планиране, това й се стори преждевременен край.
- Мал? - той зяпна. - Какво става? С какво си облечена? Това да не е рокля на Одри? Много е синьо-розова. Това кралската лимузина ли е?
Прозорците се смъкнаха и останалите от групата помахаха весело на Бен. Той отвърна на жеста леко объркан.
- Защо Иви прилича на Лони и защо Карлос е зад волана? Той има ли книжка?
- Ще ти обясня - каза Мал.
Набързо му разказа за тайнствените съобщения, които всички бяха получили, за антигеройския клуб в Тъмната мрежа и за изчезналите злодеи. Бен я изслуша внимателно, като се поклащаше на пръсти и пети, докато обмисляше думите й.
- И сега сте тръгнали към Острова на изгубените?
Мал кимна.
- Налага се, трябва да разберем какво става там.
- Разбирам.
Не се мръщеше, което бе добър знак, но не се и усмихваше.
- И не ми каза, защото...?
- Не искахме да ти създаваме проблеми. Имам предвид, с поданиците ти - каза Мал. - Всички са малко неспокойни от коронацията насам и смятахме, че няма да изглежда добре, ако си знаел, че отиваме на Острова на изгубените, особено с ембаргото и всичко останало.
- Хм - рече Бен. - Добре.
- Добре? - попита Мал. - Не си ядосан?
- Не, защо да се ядосвам? Нищо лошо не правите... Е, освен че Джей не трябваше да взема ключовете от Джордан с измама, вие с Иви не трябваше да се преструвате на Одри и Лони, а Карлос не бива да кара без книжка - каза той меко, почти усмихнат.
- И няма да ни спреш? - поиска да се увери Мал.
- Не. Мисля, че определено трябва да проверите какво се случва на острова. Не знам дали щях да се съглася, ако ме бяхте попитали, но сега, след като знам, мисля, че това е правилното - рече той. - Кажи на Карлос да ми прати линк към Тъмната мрежа, и ще се постарая да държа онази тема на клуб „Антигерой" под око, ако ви потрябват подкрепления.
- Непременно. И със сигурност ще се върнем, преди да започнат часовете в понеделник - каза му тя. - Просто искахме да проверим. Макар че ако наистина става нещо, може да се забавим. Но не бива да се тревожиш.
- Няма да се тревожа. Знам, че можеш да се грижиш за себе си - каза той и взе ръката й в своята. - Радвам се, че ви хванах. Исках да ти кажа, че не само на Острова на изгубените се случват странни неща. В Аурадон също.
- Имаш предвид земетресенията ли? - попита тя.