Той вдигна вежди.
- Не само земетресенията - напоследък има доста чести урагани долу в Мочурищата, а не е сезонът им. Има и пясъчни бури в Аграба.
- А знае ли се какво ги причинява? - попита тя.
- Засега не знаем. Но това не е всичко - той се поколеба, преди да продължи.
- Какво има? Къде беше, между другото? Какво е станало? - взе да го разпитва тя, разтревожена от сериозното му изражение.
- В Камелот Хайтс - отвърна той. - Затова взех каляската - тамошните пътища не са подходящи за автомобили. Мерлин дойде в съвета с Арти в понеделник да моли за помощ заради някакво странно създание, което напада кралството им.
- Какво създание? - попита Мал без никакво желание да чуе отговора. - Какви нападения?
Бен я погледна в очите.
- Създание, което пали горите, краде добитък и опожарява фермите. Истинско бедствие - обясни той. - Всички са много изплашени. Камелот Хайтс е в повишена бойна готовност, крепостта е затворена.
- О, не - каза тя. - Това е ужасно.
- Мал, беше лилав дракон - тихо каза той и замълча за миг, за да й даде време да осъзнае казаното.
После й разказа как са устроили лагер с камелотските рицари в края на гората и как са чакали дни наред създанието да се появи.
- Арти беше на стража онази нощ и ни събуди. То се появи изневиделица, но успях да го видя, преди да изчезне. Огромен пурпурен дракон с яркозелени очи.
- Какво? Не. Не може да мислиш... - започна тя с бясно биещо сърце.
Това беше лудост. На света имаше само един лилав дракон. Злодеида.
- Видях го - потвърди той. - Беше точно като нея... Никога няма да забравя как изглеждаше на коронацията. Лицето й беше точно пред моето и тя се готвеше да ме изгори жив, но ти я спря. Казвам ти, тя беше.
Мал скръсти ръце и продължи да клати глава.
- Не, просто не може. Не е възможно. Тази сутрин ходих при нея. Затворена е под стъклен похлупак и си лежи на пиедестала. Малка. Безпомощна. А и ти като мен знаеш, че скиптърът „Окото на дракона" е на сигурно място, заключен в музея. Тя няма никакви сили и не може да прави магии без него.
- Знам какво видях - каза Бен с изопнато лице. - Знам колко ненормално звучи. Но за всеки случай ще разположа още стражи в библиотеката и ще оставя камерите включени денонощно. Ако може да излиза от затвора си, трябва да разберем как го прави.
- Съжалявам, че не мога да остана и да ти помогна - каза тя, разстроена от новата информация.
Бен се усмихна.
- Колкото и да ми се иска, мисля, че това би било грешен ход. Аз ще остана в Аурадон, за да видя дали можем да проследим и да хванем дракона, преди да нанесе още щети. Държим го в тайна, защото не искам да предизвиквам паника. Вие идете и открийте какво става на Острова на изгубените. Може би всичко е част от по-голям план. После ще ми кажете какво сте открили, и не се страхувай да помолиш за помощ, ако имате нужда.
- Непременно - рече тя и го прегърна силно. - Благодаря, Бен.
- Трябва ли ти още нещо? - попита той.
- Не, мисля, че няма нищо.
Бен я прегърна за последен път и й помогна да се качи в колата. Прозорците все още бяха спуснати и четирите злодейски деца му помахаха на сбогуване с нервни, но и обнадеждени лица.
- Късмет - пожела им Бен. - И между другото, добра игра. Браво на вас. Хванах най-силните моменти по Турнирен център - каза той на Джей и Карлос.
- Благодаря, човече - извика Карлос от шофьорското място, а Джей удари юмрук в юмрука на Бен от другата страна.
Бен посегна към ръката на Мал през нейния прозорец.
- Ще се видим в понеделник - каза той и с нежелание я пусна.
После даде знак на кочияша да се отмести от пътя, за да може лимузината да мине и да излезе от територията на училището.
- До понеделник - повтори тя, докато колата се отдалечаваше.
После се сети за нещо.
- Бен! - викна тя.
Той вдигна вежди.
- Ако хванете лилавия дракон... - тя се поколеба, макар да знаеше, че Бен ще разбере, дори никой друг да не разбира.
- Да?
- Не го наранявайте, става ли?
Той кимна.
- Давам ти думата си.
Антигерои
15.
Остров, свиден остров
Лимузината прекоси опустелите улици на Аурадон и стигна чак до брега, почти до водата. Бяха дошли до най-южната точка на кралството, до залива, където знаеха, че се простира невидимият мост, който свързваше Аурадон с острова. Хапейки палец, Мал разказа на останалите какво бе й казал Бен за лилавия дракон, видян в Камелот. Съгласиха се, че е невъзможно създанието да е майка й, но пък кой или какво друго би могло да бъде? Трябваше да има някакво обяснение, но засега не им идваше наум нищо смислено.