- Много се надявам да не попаднем на този дракон, докато сме на острова -каза Карлос, подкарал лимузината към мястото, където пътят свършваше. Светлините от Острова на изгубените пронизваха мрака. - Ей, оттук изглежда почти красиво.
- Нашият дом - меко каза Иви.
- Единственият и неповторим - рече Джей с престорена веселост.
- Да се надяваме - каза Карлос. - Един остров, пълен със злодеи, е съвсем достатъчен.
- Е, какво чакаме? - попита Мал, която знаеше, че трябва да побързат, преди страхът да им попречи. - Давай, Джей.
Джей извади от жабката дистанционното, което пускаше моста, и го насочи напред с думите:
- Да става каквото ще.
Блесна искра и в мъглата Мал почти видя с очите си как куполът се разтваря, а мостът бавно се появява пред тях. Карлос подкара колата напред и четиримата залепиха лица за прозорците, за да гледат как мостът се материализира, докато се движат. Мал знаеше, че всички мислят за първия път, когато бяха напуснали острова. Сега се връщаха и нямаха почти нищо общо със злонамерените хулигани, които бяха, преди да тръгнат.
Щом стигнаха другия край, Джей се обърна и отново натисна дистанционното, след което мостът изчезна.
- Не влизай с колата в града - каза Мал. - По-добре да я скрием някъде.
- Добра идея - рече Карлос, отклони се от главната улица и пое по един недовършен прашен път. Трудно беше да се шофира голяма кола по неравния, каменист терен, и веднъж, опитвайки да овладее автомобила, Карлос завъртя волана наляво вместо надясно; колата рязко свърна, влезе в канавката и всички се разпищяха. Най-сетне лимузината спря в горичка от изсъхнали дървета.
Двигателят се изключи и въздухът се избистри.
- Всички добре ли са? - извика Мал от задната седалка. Изглежда, коланите ги бяха предпазили от сериозни наранявания и Мал се радваше, че в Аурадон свикнаха да ги закопчават.
- Съжалявам, съжалявам! - рече Карлос, кашляйки, от шофьорското място.
Иви кимна, че е добре, а Джей вдигна палци от предната седалка.
- Всичко е супер, освен че май изгубихме дистанционното за моста - каза той. -Трябва да е изхвърчало през предното стъкло.
Той посочи огромната дупка отпред.
- Значи ще трябва да намерим друг начин да се приберем - рече Мал.
- С плуване - пошегува се Джей.
- Е, поне катастрофата ни свърши работа. Колата определено е скрита. Никой няма да я открие тук - заяви Карлос.
Един по един те се преоблякоха със собствените си дрехи в просторната задна част на лимузината и поеха по дългия път към града. Мал погледна часовника си. Въпреки всички закъснения и препятствия бяха стигнали няколко часа преди началото на срещата на клуб „Антигерой".
- Хайде да се срещнем в замъка на Иви малко преди полунощ - предложи Мал. -Засега се разделяме. Опитайте се да намерите родителите си. Щом разберем какво са намислили, ще решим и как да се справим с плана им.
- Какво да казваме, ако някой от острова ни попита защо сме се върнали? -попита Иви, сякаш от самата мисъл й ставаше неудобно.
- Да, не ми се вярва някой да ни се зарадва - рече Карлос.
- Кажете им истината - че сме дошли на гости на възрастните си роднини - каза Джей и се ухили.
Не след дълго стигнаха покрайнините на града и минаха покрай „Дракон Хол", вървейки по Алеята на скръбта. Накрая се озоваха на познатия им градски площад, ограден отвсякъде с паянтови сгради и с надвисналия над всичко Изгоден замък.
- Не казвайте на никого, че знаем за клуб „Антигерой" - нареди Мал. - Докато открием Круела, Джафар и Злата кралица.
Останалите се съгласиха.
- Леле, тук е по-лошо, отколкото го помня - каза Карлос, след като се огледа. -И каква е тази миризма? Преди забелязвахте ли я? - той направи гримаса. -Мирише на...
- Отровни жаби - отвърна Мал, която си спомняше от какво се правеше кафето тук.
- Гоблини - каза Джей.
Явно мърлявите създания бяха заседнали в мозъка му.
- Боклук - добави Иви и потрепери от спомена.
- Всъщност мирише и на трите - реши Карлос.
Мал нямаше как да не се съгласи, макар донякъде да се радваше, че се е върнала при познатите „удобства" на родния дом. Пазарът бе затворен за през нощта, но Помийната яма и заведението за пържени картофки и риба на Урсула работеха с пълна пара. Беше малко тъжно да видиш колко запуснато изглежда всичко. Някога Мал беше се наслаждавала на разрухата и мръсотията, но вече твърде дълго бе живяла в Аурадон и сега всичко тук й се струваше по-мръсно от преди. Определено й трябваше чаша кафе от жаби, за да не се разкисне съвсем.