- Вижте - Джей посочи един плакат на Злодеида, залепен на близката стена. Някой беше й нарисувал мустаци, а друг бе написал ГОСПОДАРКА НА ГУЩЕРИТЕ на челото й.
- Леле - изпъшка Карлос.
- Говори ми - промълви Иви. - Предполагам, че са гледали коронацията. Предаваше се на живо из цялото кралство, дори и тук.
Когато Злодеида беше, ами, Злодеида, никой не би се осмелил дори да си помисли да драска по образа й. Имаше и други промени. Гоблините, изглежда, бяха превзели площада. Имаше десетки настанили се в кашони или скупчени около огньове, запалени в кофи за смет.
- Откъде са дошли? - почуди се Иви, която никога не бе виждала толкова много гоблини на едно място.
- Сигурно от Забранената крепост - предположи Джей. Когато бяха се отправили да търсят „Окото на дракона", се натъкнаха на доста голяма и недружелюбна орда гоблини.
- Не - изръмжа един гоблин, който ги чу.
Беше нисък и набит и изглеждаше така, сякаш от доста време не си е дояждал. Зелената му кожа беше бледа, а около жълтите му очи имаше червени кръгове.
- Работехме на шлеповете - обясни той, - но след ембаргото има ограничения колцина от нас могат да правят доставки от континента. Злодеида ни обеща свобода и по-добър живот, но я превърнаха в гущер и ето ни тук.
- Съжалявам - каза Мал.
- Ти ли го направи? - попита гоблинът.
- Горе-долу - отвърна тя, а Иви я дръпна настрана.
- Майка ти не те ли е учила да не разговаряш с непознати гоблини? - скара й се тя.
- Естествено, че не - рече Мал.
- И моята - призна Иви.
Тръгнаха по улиците, усещайки погледите на минувачите. Мал си даде сметка, че макар да бяха облечени небрежно, дрехите им бяха много по-хубави и почисти от тези на околните. За разлика от предишните им одежди, сегашното им облекло не беше кърпено и протрито или не по мярка и с дупки. В Мал нахлу нова вълна от чувства - малко гордост, малко сладостна горчивина, малко изумление, че изглеждат толкова различно от всички останали. И малко страх от мисълта какво ли си мислят за тях старите им съседи. Дали жителите на острова ги презираха така, както презираха бляскавите принцове и принцеси на
Аурадон?
В Аурадон всички ги гледаха, защото бяха дошли от другаде, а сега, на Острова на изгубените, ги гледаха, защото си бяха тръгнали оттук. Беше почти същото. Вече бяха аутсайдери и на двете места. Някои се взираха в тях заплашително, но повечето изглеждаха просто любопитни.
- Здравейте Гастон и, хм, Гастон - поздрави Иви, когато зърна едрите близнаци от другата страна на улицата.
Гастоните обаче само я изгледаха враждебно.
Иви отстъпи назад.
- В „Дракон Хол" бяха доста дружелюбни - каза тя. - Дори ми предложиха да поделят обяда си с мен.
- Вече не - отбеляза Мал. - Съмнявам се, че и троха биха ти предложили.
- Да вървим - подкани ги Карлос. - Всички ни зяпат и имам чувството, че скоро ще започнат да ни замерят с гнили домати.
- Няма да е за първи път - рече Джей, който обаче също изглеждаше нервен.
- Я виж ти, героите от Аурадон.
Четиримата се обърнаха натам, откъдето идваше гласът, и видяха момиче с тъмна къдрава коса, облегнато на един балкон. Имаше пронизващи сиви очи и бе облечено с мърлява червена рокля с разнищена златна бродерия по деколтето.
- Пак тази дума - прошепна Иви. - Герои.
- Джини Готел! - възкликна Мал. - Слизай тук!
С Джини бяха нещо като приятелки в „Дракон Хол" и Мал си спомни малко засрамена как често бяха се забавлявали да се подиграват на по-дребните и по-слабите от тях. Сега и четиримата я проследиха с поглед как прескочи балкона и се спусна на улицата, след което се приближи към тях.
Мал не бе сигурна какво да очаква от връщането си на Острова на изгубените, но определено не очакваше тъкмо Джини Готел да я гледа отвисоко.
- Много чистички сте станали - подигравателно рече Джини, скръсти ръце и ги огледа един по един.
- На това как му викаш? - попита тя и посочи дрехите на Мал.
Мал се изчерви.
- Тийн-пънк - каза тя. Носеше пуловер с ромбоидна шарка в лилави нюанси под любимото си яке, с чиста джинсова пола и ботуши.
- Ха. Не съм сигурна, че ме кефи, но пък аурадонската мода си е за добричките. Е, какви ги вършите тук? - попита Джини, все така със скръстени ръце и скептично изражение. - На екскурзия в гетото ли сте дошли?
- На гости - отвърна Джей. - Което ме подсеща, че трябва да отида да проверя магазина и да съобщя на баща си, че съм пристигнал.
Той им помаха и бързо се отдалечи.
- Да, ние с Иви ще вървим към нашата част на острова - рече Карлос и двамата също поеха по улицата.
- И ти ли ще се прибираш вкъщи, Мал? - попита Джини. - Чудя се, какво ли щеше да каже майка ти, ако можеше да говори? Ако можеше да види, че