- Е, това определено е правилното място - каза той и посочи табелата, закачена на вратата.
ВСИЧКИ АНТИГЕРОИ СА ДОБРЕ ДОШЛИ, СРЕЩИТЕ СА В СЪБОТА, ПОЧТИ В ПОЛУНОЩ.
Колко странно, помисли си Иви, и за момент се почуди неспокойно дали Злата кралица не е отишла до пазара, за да купи провизии за тайнствената сбирка.
- Има ли някой вътре? Дори не знам накъде води тази врата - каза тя.
- Не, не чувам нищо - отвърна той. - Ти откри ли някаква следа от майка си?
- Не.
Иви му разказа какво е намерила в стаята.
- Сякаш е заминала някъде. Взела е сандъка си, но е оставила гримовете. Може пък да се върне за срещата, а?
Карлос кимна.
- Хайде да идем да огледаме моята къща. Да се надяваме, че и там ще извадим късмет.
- Ама ние не открихме майка ми - каза Иви.
- Именно - рече Карлос.
17.
Ужасната двойка
Адското имение бе построено в елегантен викториански стил. Разбира се, тъй като беше преместено на Острова на изгубените, вече бе се превърнало в гниеща черупка. Двамата с Карлос влязоха през един страничен вход. Всичко изглеждаше така, както той го помнеше. Хищната наглед спортна кола на Круела стоеше в гаража покрита със зебло. Кухнята все така бе облицована с бели и черни плочки, а хладилникът бе почти празен. Той надникна в дневната и видя, че и там нищо не се е променило: разнебитените мебели, покрити с прашасали бели чаршафи, рицарската броня в коридора, също прашна, избелелите тапети и дупките в мазилката.
- Мамо? - прошепна Карлос. Иви го сръчка.
- Така няма да те чуе. Викай по-силно.
Карлос опита отново.
- Мамо? - изхъхри.
- КРУЕЛА? ТУК ЛИ СИ? - викна Иви.
Карлос почти се строполи на пода от страх.
- НИКОГА не го прави отново! Или поне ме предупреждавай!
Кухнята беше разхвърляна, мивката - пълна с мръсни чинии, плотовете -покрити със засъхнали следи от храна. Карлос започна да чисти почти автоматично. Негова работа бе да поддържа къщата, докато живееше тук. Круела си запълваше времето с ядене на шоколадови бонбони с изтекъл срок на годност и гледане на Подземен Телешопинг.
- Май и тук отдавна не е стъпвал никой - рече Иви и подсмръкна. - Мисля, че съм алергична към острова - каза тя с неудобство.
- Има само един начин да разберем. Чакай тук - заяви Карлос. Изопна рамене и влезе в тайния тунел, който водеше в килера с кожените палта на Круела.
Нямаше начин майка му да тръгне нанякъде без скъпоценните си палта. Те бяха единственото, което я вълнуваше в този живот. Той отвори вратата и дъхът му спря. Всичките си бяха тук - норката и оцелотът, бобърът и лисицата, зайците и енотите, зибелините и скунксовете. Уви, далматинско палто нямаше и това бе най-голямото разочарование на Круела. Но Карлос забеляза, че ролките й за коса ги няма в кутията в будоара и че пътническата чанта, която майка му често ползваше, когато ходеше на спа в Тролския град (изглежда, троловете бяха много добри масажисти заради големите ръце), също липсва.
Той закрачи обратно към кухнята, където Иви седеше на една табуретка и си духаше носа.
- Няма ли я? - попита тя.
- Така изглежда - отвърна той и започна да отваря шкафовете, търсейки каквото и да е, което би могло да им подскаже къде е отишла.
- Срокът на млякото в хладилника е изтекъл преди три месеца - Карлос взе кутията и я разклати. Съдържанието й изпльока тежко. - Вкиснало се е.
- Но млякото винаги е вкиснато, когато стигне дотук.
- А, вярно, бях забравил - сети се Карлос.
Много му се пиеше чаша прясно мляко, ако можеше - веднага. С крайчеца на окото си зърна някаква сянка да преминава през прозореца на кухнята и скочи.
- Кой е там! - извика той.
Отговор не последва.
- Стори ми се, че видях нещо - измърмори и не за първи път му се прииска да са на сигурно място у дома, в Аурадон. Това тук вече не беше техният дом, а и най-вероятно никога не е било, не и истински дом.
- Оставила ли е някакви следи? - попита Иви.
- Не, само кожите - отвърна Карлос.
- Интересно. Круела не беше ли обсебена от кожите си? - попита Иви, която веднъж остана заключена в същия този килер, докато Карлос дойде да я спаси от мечите капани, заложени по пода.
- Обсебена е доста мека дума - рече той.
- Злата кралица е оставила гримовете си, а Круела де Вил - кожите си -отбеляза Иви. - Но определено и двете ги няма. Може би са мислели, че ще се приберат бързо. Така де, нали довечера трябва да са на срещата? Иначе защо ще оставят най-ценните си неща?
Карлос не спомена колко безумно е това, че най-ценните неща за майките им са гримът и кожите. Беше свикнал да е винаги на второ място в сърцето на Круела... по-скоро трето, след колата. Може би дори четвърто, след перуките, ако трябваше да бъде съвсем честен.