Отвън изпращя счупено клонче. Този път и Иви го чу.
- Кой е там? - извика Карлос отново и отвори вратата. - Покажи се! - рече той, въпреки че краката му трепереха в ботушите. Искаше му се Мал да беше с тях. Всички се страхуваха от Мал.
Сега чу кикот откъм храстите и шепот:
- Той е, наистина е той. И тя. Мисля, че е тя. Хубавата.
Иззад храстите се появиха две фигури и пристъпиха към светлината. Едната беше висока и кльощава, а другата - ниска и закръглена.
- Хари! Джейс! - възкликна Карлос.
- Приятели ли са ти? - попита Иви.
- Не точно - отвърна той.
Хари и Джейс бяха синове на най-верните слуги на Круела - Джаспър и Хорас.
Тримата с Карлос прекарваха доста време заедно, защото техните бащи се страхуваха от Круела и бяха принудили синовете си да се сприятелят с Карлос. Бяха му помогнали да украси къщата за купона, който неотдавна бе организирал за Мал в Адското имение.
- Ти се върна! - рече Хари.
- Какво правиш тук? - попита Джейс.
- Не може ли човек да дойде на гости на майка си? - отвърна Карлос с въпрос. -А вие какво правите?
- Нищо особено. Гледахме те по телевизията - рече Хари.
Звучаха точно като бащите си, чак до кокни акцента.
- На коронацията ли? - попита Карлос.
- Ъхъ - каза Джейс. - Когато куполът се счупи и Злодеида изхвърча оттук с пълна скорост на драконовите си крила, всички се зарадвахме.
- Решихме, че най-сетне е дошло нашето време и тя ще завземе Аурадон за нас! - поясни Хари.
- Злото побеждава! - викна Джейс и вдигна юмрук във въздуха.
- Но естествено, вие не се удържахте да й се изпречите на пътя, а? - Хари поклати глава. - А Мал да вземе да превърне майка си в гущер!
- Мал е новият баш злодей, ще знаеш - рече Джейс. - Теб превръщала ли те е в гущер?
- Не - каза Карлос.
- Страх ли те е от нея? - поиска да знае Хари.
- От Мал? Не - повтори Карлос. - Едно време ме беше страх, но вече не. Мал е... различна.
- Жив да не бях! Да не би и тя да е станала гущер? - попита Хари.
- Не. Мал не е гущер - отвърна той и завъртя очи, а Иви се опита да сдържи смеха си. Карлос си спомни защо не му липсваше компанията на Хари и Джейс. Разговорът с тях най-често се въртеше в безкраен кръг. - Ей, момчета, да знаете случайно къде е майка ми?
- Кой? - попита Джейс и се престори, че не е разбрал.
- Круела де Вил! - извика Карлос.
Хари и Джейс размениха лукави погледи.
- Не я мисли майка ти, нали ние сме тук? - рече Хари.
- Баш си е така, шефе, добре дошъл вкъщи! - каза Джейс със заплашителен блясък в очите.
- Шшшт - спря го Хари. - Да не развалиш работата.
- Какво да развали? - попита Карлос.
Ала двамата младши слуги не казаха нищо, само избухнаха в гръмък смях. Нещо очевидно се мътеше и причиняваше стомашни болки на Карлос. Хари и Джейс не ги биваше много да пазят тайни за чуждите кроежи, и сега прозвучаха както винаги, когато издаваха нечия злонамерена тайна.
18.
Пиратско съкровище
Магазинът за стоки втора употреба на Джафар изглеждаше както обикновено, тоест като запуснато сметище. През потъмнелия от мръсотия прозорец Джей видя рафтовете, отрупани със счупени радиоапарати, лампи и столове, а също и разни видове уреди, които никой вече не ползваше. Джафар бе напълнил главата си с мечти за несметни съкровища и Джей някога си представяше как всичките криви, ръждясали железа и фалшивите бижута, които продаваха, изведнъж с магия ще се превърнат в купчини истинско злато и скъпоценни камъни. Разбира се, това не се случи.
Джей отвори ключалките (всичките двайсет и четири) на предната врата с шперц и влезе в магазина, като се ослушваше напрегнато, изплашен какво ще каже баща му, когато го види.
- Татко? - прошепна той. - Татко? Тук ли си? - попита малко по-високо.
Въздухът беше застоял и влажен, а дрънкулките по тезгяха бяха покрити с тънък слой прах. Отговор нямаше; после от дъното на помещението се чу ръждив грак:
- Татко? Татко? Татко?
Джей хукна към апартамента зад магазина, дръпна тежката кадифена завеса и видя Яго, верния папагал на Джафар, който изглеждаше ужасно слаб и болен, а вестникът на дъното на клетката му бе покрит с пера. Птицата изсумтя и сложи криле на хълбоците си, щом зърна Джей, сякаш искаше да каже: Време беше, момче!
- Къде е Джафар? - попита Джей.
- Замина - рече Яго. - Замина, замина, замина, замина, замина.