- Фурнаджийски лопати!
- Не се ли нарича така този, който се обръща против всичко, което едно време е защитавал? - поинтересува се Антъни. - Малкото ви представление на коронацията беше толкова... добро, нали?
- Какво искаш, Антъни? - попита Джей, който нямаше търпение да се отърве от него.
- Джафар беше обещал на майка ми нова обтегалка за обувки - каза Антъни. -Платих му, но той не достави стоката. Надявах се, че се е върнал, за да изпълни своята част от сделката. Майка ми е извън себе си от гняв.
Анастасия все още отказваше да носи обувки по мярка - предпочиташе да си ги купува с един номер по-малки, за да се опитва после да ги разтяга с упорито и безнадеждно свиване на пръстите, сякаш Чаровния принц щеше да промени решението си.
- Чакай малко - рече Джей и затършува из множеството рафтове и чекмеджета, но не можа да намери обтегалка. - Съжалявам, свършили сме ги.
- Да не са вдигнали ембаргото? - попита Антъни с мазна усмивчица.
- Какво?
- Щом вие се върнахте, явно Аурадон отново изпраща боклука си на Острова на изгубените, нали? - изсмя се Антъни, доволен от обидата, която бе успял да съчини.
- Ха-ха - каза Джей.
- Шега - сви рамене Антъни. - Кога се връщате?
- Теб какво те интересува? - попита Джей. - Кой иска да знае?
- Знаеш ли какво, твърде много се отегчих и не мога да се преструвам на заинтересуван - заяви Антъни.
- Хубаво - рече Джей и му подаде ръка.
Антъни го изгледа с недоумение, но стисна ръката му, преди да излезе от магазина. Сега беше ред на Джей да се усмихне мазно, тъй като беше свалил часовника на Антъни в името на доброто старо време. Беше толкова лесно, с едно леко извиване на китката, щракване на закопчалката и готово. Ех, колко му липсваше това. Джей започна да брои секундите, преди снобът да се върне. Едно, две, три, четири...
Антъни се появи отново на прага и определено не се усмихваше.
- Върни ми го, Джей - каза той разгорещено. - Веднага!
- За какво говориш? - попита Джей, олицетворение на невинността, макар очите му да проблясваха весело.
- Часовникът ми. Открадна ми го.
- Не е вярно.
- Напротив, взе го!
- Не съм го взел, кълна се. Може би просто си го изгубил - каза Джей и сви рамене. - Трябва повече да внимаваш къде слагаш нещата си.
- Това е ръчен часовник! Къде да е освен на ръката ми? - кипна Антъни и излезе, мърморейки под нос как Аурадон трябва да държи боклука си у дома.
Джей си подсвиркваше, докато заключваше магазина и махаше за сбогом на Яго, след като му обеща, че ще изпрати някой гоблин да му слага бисквитки. Антъни беше прав, Джей наистина бе откраднал часовника му, но вместо да го задържи, го беше скрил в джоба на сакото на Антъни. Знаеше, че Антъни ще откачи, докато го намери, а когато това стане, ще се ядоса допълнително от откритието, че Джей наистина не го е „откраднал".
Понякога дори разкаялите се злодеи имат нужда от малко развлечения.
19.
Мъглите на Аурадон
Макар да му бе трудно да се сбогува с Мал и да остави четирите злодейски деца да се върнат на Острова на изгубените, Бен знаеше, че ако изобщо някой е способен да разкрие истината за онова, което се случва там, то това е Мал. Радваше се, че приятелите й са с нея. Нямаше смисъл да губи време в нервно хапене на пръстите и взиране в часовника. Не беше осъзнал, че е изказал мислите си на глас, когато го сепна гласът на Когсуърт.
- Часовник ли казахте, сир? - попита верният му прислужник. Макар Когсуърт вече да не беше в образа на часовник, все още бе чувствителен към всичко, свързано с отмерването на времето. - Наближава полунощ, в случай че се интересувате.
Преданият англичанин надзираваше лакеите, които подреждаха куфарите на Бен в кралската спалня.
- Благодаря. Не съм усетил кога е станало толкова късно. Оставете багажа за утре - каза Бен и ги освободи.
Беше невероятно изморен и матракът с допълнителен плюш в четворното легло с кована решетка му се струваше толкова притегателен, особено след леглото на буци, на което бе спал в Камелот. Радваше се, че е в собствената си стая, с познатите флагчета на Аурадон и уредите за фитнес, и с огромният модел на яхта върху бюрото, който сам бе направил.
- Ако ми позволите... - започна Когсуърт, спрял на прага. Изчака Бен да кимне, преди да продължи. - Люмиер спомена, че сте срещнали видимо лилав дракон в гората. Предвид факта, че старият ми приятел не е лишен от известна склонност към фантазиране, реших да ви попитам лично. Вярно ли е, сир?