Докато пишеше благодарствен отговор до трите феи, на вратата се почука.
- Влез! - извика той.
- Простете, сир, но Архимед току-що донесе това. От бухането му се досетих, че е спешно - каза сънливият Люмиер и му подаде писмо със следи от човка по ъглите.
Бен отвори писмото с бясно биещо сърце, като се чудеше какви новини му праща Мерлин от Камелот. Дали драконът бе изпепелил замъка? Дали беше сравнил със земята цялото кралство?
Тук всичко е наред. Лилавият дракон е забелязан край Чаровния залив, реших да Ви уведомя. Изглежда, създанието е в движение.
Новината не беше особено добра - драконът очевидно навлизаше и в други територии на Аурадон, но не беше и най-лошата.
Люмиер стоеше мирно и очакваше заповеди.
- Май отново ще трябва да пътуваме - каза Бен. - Но този път аз ще карам.
- Много добре, сир - каза Люмиер.
- А, и открий Чад Чаровния. Кажи му да е готов да тръгне с мен сутринта.
Щеше да е най-добре с него да пътува някой, който познава района. Макар приятелството му с Чад да беше се поизчерпало, откакто злодейските деца бяха дошли да учат в гимназия „Аурадон".
Бен се обърна пак към компютъра си и отново прочете думите на трите добри феи. Ако лилавият дракон беше в Чаровния, той щеше да се постарае да занесе парченце от него в Небивалата земя, за да могат тамошните феи веднъж завинаги да установят самоличността на тайнственото създание.
20.
Изгодна сделка
Ако можеше да се каже, че Островът на изгубените има перла в короната си, то тази перла със сигурност беше предишният дом на Злодеида -Изгодният замък. Напоследък обаче мястото никак не изглеждаше добре с изронената мазилка, заключените врати и спуснатите завеси. Мал не знаеше какво ще намери вътре, но след като с помощта на пръчка вдигна резетата, които залостваха вратата, и видя, че домът й е ограбен, се изненада. Докато Злодеида управляваше острова с глиганоподобните си помощници и гоблините, готови да изпълнят всяка нейна заповед, никой не би и сънувал да почука на вратата извън нормален час. Но сега...
Мал си проправи път през хаоса. Лигавото съдържание на хладилника бе изсипано на пода, а бившият трон на майка й изглеждаше така, сякаш някой е искал да свали тапицерията му - от огромни дупки в нея, като че късани с нокти, се подаваха парчета декораторска пяна и пера.
Кралицата беше мъртва (е, беше гущер). Но нямаше нова кралица. На острова цареше хаос и разруха. Макар жителите му да се бяха страхували от Злодеида, тя беше установила някакво подобие на ред в нелекия им живот, а сега, когато я нямаше, анархията бе пълна.
Мал се запъти към стаята си, като се чудеше там пък какво ли ще открие, леко притеснена за малкото, но истински съкровища, които бе крила там. Когато майка й я изпрати в Аурадон, никой не очакваше, че тя ще остане там постоянно, така че Мал бе оставила повечето си вещи у дома. Сега отвори вратата, очаквайки да види вътре същия безпорядък и следи от грабителство.
Само че стаята й изглеждаше точно така, както в деня на заминаването й. Виолетови кадифени завеси, бюро, по което бяха пръснати лъскавите й дрънкулки, скицници и платна с рисунки, подредени спретнато по рафтовете.
- Ха - каза си тя.
Защо не бяха пипнали вещите й?
Мал извади една раница от гардероба и започна да я тъпче с нещата, които искаше да си вземе в Аурадон - дневниците, скицниците и една огърлица с талисман във формата на драконов нокът, която майка й бе й подарила за шестнайсетия рожден ден (всъщност това бе първият и единствен подарък, получаван от Злодеида, който Мал бе пожелала да запази). Когато стана на осем години, майка й беше й поднесла огризка от ябълка. За десетия си рожден ден бе получила изрязани нокти. Злодеида беше обяснила, че са съставки за заклинания, но тъй като на острова нямаше магия, Злодеида използваше въпросните неща като извинение да подарява на дъщеря си боклуци.
- Ехо? - чу се глас от главната зала, последван от звука от стъпки, които се приближаваха. - Има ли някой?
- Кой е? - попита Мал и предпазливо пристъпи в коридора.
- Мал! Наистина си се върнала!
Момичето, застанало насред всекидневната, беше високо и стройно, облечено в черно от глава до пети, с тясно яке и кожени панталони.
- Лудата Мади? - каза Мал, развълнувана от срещата със стара приятелка. Когато бяха малки, двете с Лудата Мади бяха като близначки заради еднаквия цвят на косите. Като пораснаха обаче, Мади започна да се боядисва в различен цвят всяка седмица. В момента косата й беше ярко синьо-зелена, в тон с очите.