- Сега съм само Мади - каза тя с вещерски кикот. - Но съм си все така луда. Видях, че вратата е отворена, и реших, че може да си ти. Всички разправят, че сте се върнали - новините се разпространяват бързо на острова.
- Не се и съмнявам - рече Мал. - Знаеш ли кой е направил това? - попита и посочи опустошената стая.
Мади се огледа.
- Най-вече гоблините, но почти всички се струпаха тук след коронацията. Видях Джини Готел, облечена с една от пелерините на майка ти онзи ден.
- Пфу! - възкликна Мал. Джини беше по-непочтена, отколкото я помнеше. - Е, поне никой не е пипнал моята стая. Странно, а?
Мади седна на счупения диван, който изглеждаше така, сякаш е бил ползван за трамплин от стадо гоблини, и качи краката си в черни ботуши на изкъртената масичка.
- Разбира се, защо да го правят?
- Какво искаш да кажеш?
Старата й приятелка хвана кичур коса в ръка и го усука около пръста си.
- Все пак всички видяхме какво направи.
- Какво съм направила?
- На майка си. Превърна я в гущер. Ти победи Злодеида - обясни Мади, сякаш думите й звучаха напълно логично.
- Така ли си мислят всички тук? Че съм искала това да се случи? - попита Мал.
Тя бе искала само Злодеида да спре да заплашва приятелите й, да остави добрите хора от Аурадон на мира, и не беше и предполагала, че с действията си ще причини смаляването на майка й както на големина, така и на сила.
- А не си ли? - попита Мади и затършува из боклука, за да провери дали не е останало нещо, което си струва да се вземе. - Нали това стана? Всичко видяхме.
Ето защо стаята й не беше претършувана. Островитяните вече не се страхуваха от Злодеида. Сега се кланяха на друг водач. Страхуваха се от Мал.
- Не е каквото си мислиш - каза Мал.
- Няма значение - сви рамене Мади. - Това си мислят всички.
- Е, не са прави - Мал срита един преобърнат стол.
Мади се стресна.
- Чакай, какво? Наистина ли? Не си го направила ти?
- Не, имам предвид, че бях аз, но вината беше нейна, нямаше място за любов в сърцето й и затова се превърна в гущер - обясни Мал и се изчерви, задето спомена думата любов в присъствието на Мади. Двете бяха израснали, мислейки, че любовта е за глупаци, идиоти и кретени.
- Хм - рече Мади и изгледа Мал внимателно.
- Какво? - попита Мал.
- Нищо - каза Мади. - Хайде да си намерим нещо за ядене.
21.
Приятелки и врагове
Все още имаше много време до срещата и щом Карлос спомена, че е гладен, Иви му предложи да се върнат в града и да идат в Помийната яма, за да си вземат нещо за ядене. Хари и Джейс, след като отказаха да им кажат каквото и да било за местонахождението на Круела, хукнаха, кикотейки се по някаква неведома причина, а Иви бе радостна да види гърбовете им.
- Мислиш ли, че ни казаха истината? Че не знаят къде е майка ми? - попита Карлос.
- Кой знае - като става дума за тези двамата, бих се изненадала, ако помнят собствените си имена - отвърна Иви и отново се наруга, че е забравила да се преобуе с нещо по-удобно.
- Е, къде смяташ, че са отишли? - попита Карлос, който си играеше с ципа на якето си. - Родителите ни, имам предвид.
- Според мен ще дойдат на срещата - каза Иви. - Как мислиш?
- Чудя се какво ще правим, когато ни разкажат за пъкления си план - рече той. - Не съм сигурен, че мога да се опълча на Круела, както Мал се опълчи на Злодеида, нали разбираш?
- Ще измислим какво да правим, когато се стигне до това - каза Иви. - Не се притеснявай, и аз не държа да се срещна отново с майка си. Знам, че прическата ми няма да й хареса.
Когато стигнаха до закусвалнята на гоблините, зърнаха Мал през прозореца да се смее с момиче, което Иви не познаваше. Двете разглеждаха нещо на телефона на момичето и се кискаха, докато похапваха един от специалитетите на Помийната яма - пудинг от стар хляб с прокиснал бананов сироп - много популярен десерт на Острова на изгубените, където екстрактите от гнили плодове бяха единственият източник на захар.
- Кое е това момиче? - попита Иви.
- А, това е Лудата Мади - рече Карлос. - Двете с Мал бяха много гъсти едно време.
- Не я помня от „Дракон Хол" - отбеляза Иви.
- Да, тя се премести в училище за вещици на другия край на острова в девети клас - обясни Карлос. - Вещици. Макар че никой не може да прави магии, все още си мислят, че трябва да научат децата си да ги правят.
Той тръгна към тезгяха и поръча закуски. Гоблинът изгрухтя и им бутна две картонени чинии с току-що извадени от фурната кексчета.