- Ей, Чад - започна той. - Какво става с теб и Джей напоследък? Да не го тормозиш?
Чад изсумтя.
- На тези злодейски наследници май много им порасна работата, как мислиш? Разхождат се из Аурадон, сякаш им е бащиния. Някой трябва да ги сложи на мястото им.
- Мястото им е в Аурадон - ядоса се Бен. - Виж, човече, те просто се опитват да се впишат в средата. Остави ги на мира, а?
Чад се размърда, но кимна.
Бен отпусна волана, който стискаше силно, и си отдъхна. Чад беше надут принц, но не и абсолютен шут.
Пристигнаха в Чаровния замък по обяд. Чад започна да вика родителите си, но му казаха, че са излезли по задачи, свързани с предстоящия бал, и ще се върнат късно.
Когато се качи в стаята си, за да си навакса със съня, Бен се срещна с великия херцог, който отговаряше за всичко, докато кралското семейство отсъстваше. Херцогът лъскаше монокъла си в приемната, когато обявиха пристигането на Бен. Херцогът му се поклони и му предложи да седне на един от тапицираните с червено кадифе столове от другата страна на голямата маса с инкрустации.
- Получихте ли съобщението ми от снощи? - попита Бен. - Съжалявам за бързането.
- О, да, сир - каза херцогът, а мустаците му потрепнаха. - Както помолихте, разпратих вестоносци из кралството, за да разберат дали още някой е виждал създанието. Хората ми са много съвестни и разбират, че става дума за операция от величината на „Стъклена пантофка". Според бележката ви търсим следи от присъствието на лилав дракон, прав ли съм? - Той сви ръцете си на фуния около устата и добави: - Като Злодеида?
- Засега не е потвърдено - рече Бен. - Доколкото знаем, тя е все така заключена в библиотеката.
Херцогът видимо си отдъхна.
- Когато се превърна в гущер, ми се стори наистина безопасна, дори симпатична, ако ми позволите, сир. Доколкото разбирам, от гущерите стават добри домашни любимци.
Бен не изрази мнение, а херцогът си спомни спешните новини, които трябваше да съобщи на краля. Той вдигна няколко свитъка.
- Получих ги точно преди да пристигнете. Като изключим съобщението на Мерлин, че създанието е било забелязано в близост до Чаровния залив, изглежда, не е нанесло никакви щети чрез огън или кражба на добитък. Но тази сутрин се случи друг инцидент, край Пепеляшкабург.
- Какъв инцидент?
- Рано сутринта в един курник е било видяно някакво същество - каза великият херцог. - Според фермера обаче въпросното същество не приличало на дракон. По-скоро на лилава змия.
Змия. Дракон. Гущер. Всички са членове на семейство влечуги, помисли си Бен.
- Възможно е да има връзка с онова, което търся. Нека да проверим.
Бен остави Чад да хърка в замъка, а великият херцог и група лакеи го придружиха до китното малко селце, което някога бе дом на Пепеляшка. Фермерът и жена му ги очакваха, застанали неспокойно пред фермата си. Когато видяха Бен, последваха поклони и реверанси.
- Разбрах, че сте видели странна змия във фермата тази сутрин? - каза той.
- Да, сир, появи се изневиделица и открадна три яйца от курника! - разказа жената на фермера. - Не съм виждала по-голяма змия, да си кажа, и по-лилава. Крещях с пълно гърло.
- И с големи зъби - добави фермерът и потръпна. - Късмет имахме, че не взе овца... или крава.
- Дали бих могъл да огледам курника? - попита Бен.
- Разбира се, сир - рече фермерът. - Оттук.
Двамата с херцога последваха фермерите зад къщата, където насред задния двор се издигаше спретнат курник. Няколко закръглени, пухкави кокошки кълвяха семенца по земята.
Фермерът отвори вратата на курника и Бен се приведе, за да надникне вътре. Миришеше на слама и пера, и на нещо не особено приятно.
- Какво търсите? - попита великият херцог и свали монокъла от окото си. - Мога да пратя лакеите да претърсят мястото.
- Няма нужда - каза Бен. Беше зърнал нещо да блещука в най-близкия полог. Вдигна го с два пръста, като внимаваше да не го стисне прекалено силно, тъй като беше много крехко. - Мисля, че открих каквото търсех.
- Какво е? - попита великият херцог.
Бен се изправи и вдигна предмета във въздуха. Беше лъскава люспа. Лилава. Същият цвят като на дракона, който бе видял в Камелот. Той внимателно сложи люспата в кърпичката си и я прибра в джоба си.
- Благодаря ви, много ми помогнахте - каза той на фермерите. - Служителите ми ще ви донесат дузина яйца за неприятностите ви.