- О, със сигурност - подкрепи я Карлос.
- Шшшт! - рече Джей. - Някой идва.
Четиримата се отдръпнаха в сенките и надзърнаха иззад храстите. По пътя премина процесия от забулени фигури, които се насочиха към вратата на подземието.
- Видяхте ли някой познат? - прошепна Иви.
- Не - каза Джей, който имаше най-остро зрение. - Прекалено са далече и е прекалено тъмно.
- Сега какво ще правим? - попита Карлос и се опита да бутне клонките на храста настрани, за да не го гъделичкат по носа.
- Ще вървим след тях, не е ли очевидно? - попита Мал, използвайки тона, с който той им бе говорил малко преди това.
- Без караници! - предупреди Иви. - И тихо, за да не ни чуят.
Появиха се още няколко силуета, които минаха край тях и изчезнаха надолу по стъпалата към мазето. След известно време тълпата оредя до неколцина закъснели членове на клуба.
- Добре, да вървим - каза Джей. - Ще се вмъкнем с тия симпатяги.
Той огледа района.
- Мисля, че са последните.
Четиримата се запромъкваха след закъснелите и когато облаците се отдръпнаха от луната, видяха, че следват Хари и Джейс. Карлос сви рамене, когато приятелите му го погледнаха въпросително. Джей си помисли, че щом синовете на най-верните слуги на Круела са членове на клуба, то самата тя трябва да е сред водачите.
Хари и Джейс изчезнаха зад вратата, която бе оставена отворена. Четиримата изчакаха малко и ги последваха. Подземието на замъка бе студено и влажно и докато навлизаха все по-дълбоко в мрака по виещите се коридори, които миришеха на мухъл, ставаше все по-студено и по-тъмно.
Джей водеше и когато изведнъж спря, останалите се сблъскаха зад гърба му. „Уф! Ох! Внимавай!"
- Къде отидоха? - прошепна Карлос. - Защо спря?
- Мисля, че ни чуха - прошепна Джей. - Тихо, всички!
Той наостри уши и присви очи в тъмнината. След няколко секунди дочу Хари, който стъпваше по-тежко.
- Чух ги, хайде - прошепна той и подкани с жест приятелите си да го последват.
- Къде отиват? - попита Мал Иви. - Това е твоят замък, нали? Какво има тук?
- Нямам представа - отвърна Иви. - До днес дори не знаех, че имаме подземие. Започна сякаш да просветлява и те отново зърнаха Хари и Джейс, които влязоха в някаква стая от лявата страна на коридора. Джей кимна и четиримата се вмъкнаха след тях. Както коридорите, и тази стая тънеше в мрак, но на Джей му се стори, че усеща присъствието на хора наоколо. Какво ставаше? Заподозря, че тайното им влизане не е останало незабелязано.
- Назад, назад, имам лошо предчувствие - каза той и се опита да ги поведе навън.
Твърде късно!
Вратата се затвори с трясък зад тях.
- Далматинци - изруга Карлос. - Това е капан!
Стана точно това, от което се страхуваха - сбъднаха се най-лошите им кошмари. От мрака долетя заплашителен глас:
- Операция „Добре дошли у дома" постигна успех.
24.
Топло посрещане?
Карлос се стресна при звука на този глас и бързо се скри зад гърба на Мал. Реши, че това е най-безопасното място. Не се страхуваше да се изправи пред опасностите, но предпочиташе да го направи с ясното съзнание, че Мал е пред него. Иви затаи дъх, но успя да не изпищи. Джей изпука с кокалчетата на пръстите си, готов да раздава юмруци. Мал беше спокойна, а гласът й прозвуча равно и гладко, когато сръчка Карлос и му каза какво да прави: - Факлата, моля.
- Какво? - попита той, преди да се сети, че тя има предвид запа „Факла", който имаше на телефона си. Той пусна запа и ярка светлина заля стаята.
Четиримата попаднаха в центъра на светлинния поток и Карлос видя, че са обградени от всички страни от малка, но развълнувана групичка млади злодеи. Разпозна някои лица - братовчед си Диего де Вил, който вдигна вежда вместо поздрав, Хари и Джейс - с въодушевени усмивки на лицата, Изла, Хади, Клодин Фроло и Лудата Мади, която държеше нещо като огнехвъргачка в ръце.
Един момент. Какъв беше този шум? Какво правеха?
Отначало не беше сигурен, но им се стори, че групичката ръкопляска, дори подвиква, подсвирква, тропа с крака и вика имената им: „Те са тук!" „Тук са!" „Наистина е Мал!" „И Джей е тук!" „Ура, Карлос!" „Иви изглежда разкошно!"
И чакай малко... оръжието, което държеше Мади... да не би да беше торта? С прекалено много свещички?
Определено беше торта, и то с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА, ГЕРОИ!".
- Май има предвид нас - рече Джей и разтегли устни в усмивка.
- Явно имат предвид нас - каза Иви с невероятно облекчение.
- Хм, мисля, че не сме разбрали целта на клуба - каза Мал и сръчка Карлос. -Или сме дошли на грешна среща? Определено не ми изглеждат антигеройски настроени.