Джей хвана Джордан за ръката и се изправи.
- Благодаря.
- Не се ядосвай на Чад, с всички се държи така. Нали, Али? - обърна се Джордан към русото момиче, което стоеше до нея.
Момичето кимна. Беше облечено със син сукман върху бяла блуза, имаше фини черти на лицето и аристократично поведение.
- Понякога е по-зле и от Туидълдум и Туидълди.
- Определено е по-зле. Баща ми със сигурност има какво да каже за него -заяви Джордан, чийто баща, Джинът от Вълшебната лампа, беше прочут приказливец. - Сигурен ли си, че си добре, човече?
- Само гордостта ми е наранена - каза Джей, който вече се чувстваше по-добре.
- Е, значи Чад ни е направил услуга - засмя се третото момиче и намести шапчицата, която носеше накривена. Фреди Фасилие беше ново попълнение от острова - премести се по текущата програма за присъединяване на злодейските деца към аурадонското общество.
- Много ти благодаря, Фреди - измърмори Джей.
- За нищо - рече Фреди.
- Не сме всички като Чад - отбеляза Джордан. - Някои от нас са наясно, че без вас четиримата всички в Аурадон щяхме сега да сме слуги на Злодеида.
- Гоблини - рече Джей. - Слугите на Злодеида са гоблини.
- Това би било кошмар - каза Али. - Зеленото ми стои отвратително.
Четиримата поеха към трапезарията на училището и се сблъскаха с Бен, който идваше оттам. Момичетата се изчервиха и започнаха да правят реверанси на младия крал.
- Пропусна тренировката - каза Джей и удари юмрук в юмрука на приятеля си.
Двамата с Бен се сработваха добре - Джей най-често подаваше, а Бен стреляше към вратата.
- Знам, знам, другия път ще дойда, обещавам - рече Бен. Изглеждаше потънал в тревоги. - Предупредил съм треньора.
- Защитата ни страда. И нападението също.
- Да - въздъхна Бен и обърна глава към игрището с копнеж в очите.
- Е, дано да се върнеш преди мача с Изгубените момчета - каза Джей.
Този уикенд им предстоеше мач със силния отбор на Небивалата земя.
- Ще се постарая.
Джей кимна. Докато говореше с Бен, му хрумна, че ако баща му Джафар е тук, сигурно ще измисли начин да убеди Бен със сладкодумие да му отстъпи не само короната си, а и цялото кралство. А пък Джей искаше само да играе турнир и да се шляе насам-натам. Което показваше, че понякога крушата пада доста далече от дървото... или в неговия случай - по-скоро, че малката кобра изпълзява далече от гнездото може би.
Не беше сигурен, но се надяваше да е така.
- Ей - каза Бен, който чак сега видя лицето на Джей. - Чакай малко. Какво е станало на тренировката? Чад ли го направи?
Джей сви рамене. Докосна кожата под окото си и усети подутина. Не беше портаджия, но Чад явно бе го хвърлил на земята по-силно, отколкото той си мислеше.
- А, случва се. Сигурен съм, че не е искал лицето ми да се сблъска със земята толкова силно.
- Ще говоря с него - намръщи се Бен.
- Не, остави. Имаш си по-големи проблеми - възрази Джей. - С Чад аз ще се оправя.
Последното, което му трябваше, бе Чад да започне да разправя наляво-надясно, че тича при принц Бен всеки път, щом хапне малко прах.
Бен изглеждаше готов да спори. После въздъхна.
- Добре.
- На вечеря ли отиваш? - попита Джей и посочи към трапезарията, откъдето се носеше вълшебният аромат на ястията, приготвени от госпожа Потс.
- Не, имам кралска работа.
- Ти губиш - подкачи го Джей. - Каква е ползата да си крал, ако не можеш дори да се наядеш като хората?
Бен се засмя.
- Говори ми. Хайде, до скоро. Умната.
- Чао, Бен! - изпратиха го момичетата.
- Дами? - обърна се той към тях и ги поведе към сградата, където им отвори вратата като истински джентълмен.
Сети се за анонимната бележка, която бе открил в сака си, и се почуди какво ли значи. Кой би искал да го накара да се върне на Острова на изгубените?
Той бързо забрави въпроса, докато момичетата ахкаха и охкаха заради синината му. Али обеща да му свари от любимия си чай и да попита майка си за някой от шантавите лекове на Лудия шапкар. Джордан го ободри с вълнуващи истории за пътувания с летящо килимче и как той непременно трябва да го пробва някой ден, а Фреди му предложи няколко начина да си отмъсти на Чад.
- Аз например бих му подменила гела за коса с бита сметана. Това ще подейства, как мислиш?
Джей се чувстваше по-добре. На кого му пукаше за някаква тайнствена бележка, според която мястото му не беше в Аурадон? И като стана дума, на кого му пукаше за пещери, пълни с топено злато и съкровища, простиращи се докъдето поглед стига? Когато влезе в трапезарията с приятелките си, Джей се чувстваше богат като султана на Аграба.