- Нима трябва да ви напомням, че аз съм вълшебникът Мерлин? Наясно съм с опасностите, които носи магията, но вярвам, че ще мога да я използвам благоразумно, за да заловя това адско изчадие и да го прогоня, та да не ни безпокои повече. Имате думата ми.
Съветниците се обърнаха към краля.
- Разбирам те, вълшебнико Мерлин - Бен съзря гневния поглед на Мерлин и се опита да не показва колко е нервен. Сега той беше лидерът. Баща му бе оставил грижата за безопасността на кралството в негови ръце. - Ще обмисля молбата ви, но трябва да се консултирам със съветниците си, преди да взема решение. Благодаря, че ни уведомихте за положението в Камелот - каза той предпазливо.
Старият вълшебник кимна рязко.
- Хайде, Арти, ела да потърсим шоколадови бисквити, докато чакаме.
Когато излязоха, Бен се обърна към съветниците си.
- Може ли да го направя? Да позволя на Мерлин да използва магия по този начин?
- Може да правите каквото поискате, щом сте крал - рече Док. - Имате абсолютна власт.
А абсолютната власт води до абсолютна развала, помисли си Бен. Трябваше да внимава.
- Кога за последен път е била използвана магия от такава величина в Аурадон? - попита той съветниците.
- Да видим. Мисля, че последният път беше, когато Феята кръстница създаде купола, който държеше магията далеч от Острова на изгубените. След това двамата с баща ти въведоха политиката на живот без магия, дори и без купол над главите ни - каза Джинът. - Отначало ни беше трудно да свикнем, но успяхме.
- И сега сме по-добре - каза Флора твърдо. - Малко тежък труд никому не е навредил.
Бен беше съгласен. Магията не бе изрично забранена в Аурадон, но не се приемаше добре и кралството бе спечелило от това. Би било безотговорно да пренебрегне политиката, която бяха приложили крал Звяр и Феята кръстница, заради един-единствен инцидент в далечно кралство. Дори и в ръцете на умели магьосници напоследък имаше случаи на сбъркана магия. Носеха се слухове, че Джинът изпълнява желанията на погрешните хора, ако забрави къде е оставил лампата си. Дори трите добри феи от време на време се поддаваха на изкушението и оставяха щедростта им да надделее над здравия разум. Веднъж, за рождения ден на Бен, бяха създали огромен леден замък, който спираше дъха, но той се разтопи и предизвика наводнение.
Мерлин бе един от най-могъщите магьосници в империята и ако му се позволеше да използва чак такава магия, кой знае до какво щеше да се стигне.
Бен направи знак на Люмиер да покани Мерлин и Арти в залата.
- Обмислих наложителността на молбата ви - каза им той.
- Благодаря ви, Ваше Височество - в очите на Мерлин се появи надежда, той нямаше търпение да си тръгнат.
Бен вдигна ръка. Не беше свършил.
- Но на този етап ще отхвърля искането ви за разрешение за ползване на магия с цел залавяне на съществото.
Мерлин се намръщи и лицето му почервеня зад гъстата брада. Старият вълшебник определено не бе се надявал да чуе това, а и бе свикнал да получава каквото иска. Арти изглеждаше много потиснат. Явно мисълта да се борят с ужасяващо изчадие с помощта на древна магия бе развълнувала младия благородник.
Преди Мерлин да възрази, Бен продължи:
- Ще дойда в Камелот, за да преценя обстановката. Ще тръгна с вас утре рано сутринта.
Щеше да му се наложи да пропусне един, може би два учебни дни, но се надяваше, че ще се върне в Аурадон до края на седмицата. Освен това историята звучеше като приключение, а преди да се появят Мал и приятелите й, Бен не беше преживявал много приключения в Аурадон.
- Много добре, сир - каза Мерлин и сръга Арти да се поклони като него. - Да се надяваме, че Камелот все още ще си е на мястото, когато пристигнем.
4.
Никога не чети коментарите
Като принцеса с всички заложби да бъде най-красива на света, Иви нямаше нужда да се рекламира с бродирането на НАЙ-КРАСИВА по всичките си блузи, но пък не пречеше. Този следобед седеше пред бюрото си в стаята, която делеше с Мал, пред еднаквите им легла и розовите завеси с къдрички, които Мал толкова ненавиждаше. Облицованите с дърво стени бяха украсени с усмихнати потрети на принцеси от историята на Аурадон, сякаш да напомнят на Иви каква е целта на живота й. Тя реса тъмносините си коси, докато изсветлените кичури заблестяха, и нацупи устни срещу огледалото в телефона си. Изпробва няколко нови физиономии за ИнстаКрал - последния писък в онлайн социалния живот в Аурадон. Там си показваха най-новите тенденции в модата на стъклените пантофки (напоследък чехлите със затворено бомбе, украсени с пищни панделки, бяха най-актуални) и обзавеждането на каляски (дебелите сатенени възглавнички, ушити от усърдните мишки на Пепеляшка, бяха най-популярната новост). Макар да бе си направила профил едва преди няколко седмици, Иви вече разполагаше с много „поданици" и с радост броеше „поклоните" им.