Тя тръгна към колибата с провизиите, без да дочака отговора на Уелс. Той побягна след нея.
— Умно — рече Уелс, щом изравни темпото си с широките ѝ крачки. — Но не мисля, че е добра идея да идваш с нас.
Тя се закова на място.
— Какви ги говориш? Никой от вас не познава терена толкова добре. Ако някой може да ви отведе безопасно до там и обратно, това съм аз.
Уелс въздъхна. Беше права, разбира се, но от мисълта как Саша се изправя пред стотици колонисти — и най-вероятно множество въоръжени пазачи — които не подозираха за съществуването на земнородните, го разтърси внезапен страх. Спомни си шока и объркването, които беше изпитал, когато я видя за първи път — сякаш цялото му разбиране за Вселената се обърна с главата надолу. Отначало определено ѝ нямаше доверие, а на останалите от групата им отне още повече време да повярват, че тя казва истината — че е част от мирна общност от хора, които живеят на Земята.
Уелс прехвърляше тежестта си от единия крак на другия и се взираше в бадемовидните очи на Саша, които вече горяха предизвикателно. Беше красива — всичко друго, но не и крехка. Беше доказала колко добре може да се грижи за себе си и не се нуждаеше от неговата защита. Цялата сила и находчивост на света обаче нямаше да спрат куршума на паникьосан пазач.
— Просто не искам да пострадаш — хвана я за ръката той. — Всички те смятат, че планетата е пуста. Сега навярно не е най-подходящият момент да научат за земнородните. Не и когато са дезориентирани и уплашени. Пазачите могат да направят някоя глупост.
— Но аз ще им помагам — натърти Саша с глас, който издаваше смесица от търпение и объркване. — Ще бъде пределно ясно, че не съм враг.
Уелс притихна, потънал в размисли за всички патрули, в които беше участвал по време на обучението си за офицер. Хората, които беше виждал да арестуват за незначителни престъпления като нарушаване на вечерния час с пет минути или случайно навлизане в сектор с ограничен достъп. Знаеше, че на кораба строгият ред беше жизненоважен, но на пазачите щеше да им е трудно да изоставят мантрата си първо да стрелят, а после да задават въпроси.
— Трябва да разбереш нещо за моите хора…
Тя го прекъсна, като сложи ръка на раменете му, повдигна се на пръсти и го накара да замълчи с целувка.
— Твоите хора вече са мои хора.
— Надявам се да те цитират правилно в историческите книги — усмихна се той.
— Мислех, че ти искаш да напишеш тази книга. Свидетелство от първа ръка за завръщането на хората на Земята. Звучи като страхотно четиво, като изключим факта че, така де, някои хора изобщо не са я напускали.
— По-добре внимавай, иначе ще си позволя известни творчески волности с описанието ти.
— Какво? Ще напишеш, че съм ужасяващо грозилище? Хич не ми пука.
Уелс се пресегна, за да затъкне кичур от дългата ѝ коса зад ухото ѝ.
— Ще напиша, че невероятната ти красота ме е тласнала към безумни, безразсъдни постъпки.
Тя се усмихна и за миг всяка мисъл се изцеди от съзнанието на Уелс, освен тази колко много иска да я целуне отново. Тогава обаче провикващи се в тъмнината гласове прекъснаха бляновете им.
— Уелс? Готови сме.
Откъм мястото на сблъсъка и измежду дърветата беше почнала да се носи остра миризма на пушек, която изпълваше носовете им.
— Добре — каза решително на Саша. — Да вървим.
Глава 3
Кларк
Кларк се взираше в мястото на катастрофата, очите ѝ се присвиваха в мрака в очакване на неизбежния момент, когато обучението ѝ щеше да я тласне към действие, а инстинктите ѝ щяха да упоят паниката ѝ. Но докато обикаляше около пръсналите се надлъж и нашир отломки и попиваше разрушението с поглед, всичко, което изпитваше, беше единствено ужас.
Положението беше много по-лошо, отколкото при приземяването на Стоте. От това, което виждаше, три транспортни кораба се бяха забили в земята едва на петдесет-шейсет метра един от друг. Беше изумително, че не се бяха разбили един върху друг. Нащърбените им метални трупове се подаваха от земята по ръба на водата и стърчаха високо над повърхността на езерото. Навсякъде бяха пръснати неподвижни тела. По-голямата част от пожарите се бяха уталожили, но вонята на изгорен метал тегнеше във въздуха.
Дори по-ужасяваща гледка от тази на многобройните тела представляваше броят на пострадалите. Кларк изчисли набързо, че има около триста и петдесет оцелели с най-различна степен на наранявания.