Глас уви ръце около себе си и погледна замайващо високите дървета. Те се полюшваха на вятъра и едва ли не създаваха впечатлението, че се взират надолу към нея, карайки я да се чувства като дете, изгубено в море от нехайни възрастни.
Видя, че Уелс излиза от болничната колиба и дори от разстояние забеляза, че изражението му е мрачно. Той прокара пръсти през косата си и потърка слепоочията си. Въпреки значимостта на случващото се, Глас не можа да сдържи усмивката си при вида на познатия жест — същия, който беше зървала от страна на канцлера почти всяка вечер, през която бе учила в апартамента на Уелс. Прониза я съжаление, щом си спомни за канцлера, който беше изоставен на загиващия кораб. Той никога нямаше да получи шанса да види всичко, което синът му беше постигнал на Земята.
Глас винаги бе знаела, че Уелс е роден лидер — сърцето ѝ се изпълваше с гордост, като гледаше колко много разчитаха другите на него, макар да изпита и внезапен порив на тъга. Беше егоистично от нейна страна да си го мисли, но ѝ липсваха дните, когато Уелс бе принадлежал най-вече на нея.
— Виж това — провикна се през рамо Глас към Уелс, който се тътреше зад нея по гравитационната пътека.
Озърна се, за да се увери, че фитнес инструкторът не ги гледа, а после притича до контролния панел, сграбчи лоста и го натисна нагоре. Почти моментално се почувства по-лека и се разкиска, когато се оттласна от пода и се зарея, преди миг по-късно бавно да се понесе надолу.
Присви колене, изтласка се с още повече сила, разпери ръце и ги завъртя във въздуха една по една.
— Виж! Плувам! — Тя стисна нос и изду бузи, преди да избухне в невъздържан смях. — Така децата на Земята са ходили на училище, когато е валяло.
Уелс подскочи към нея с ухилена физиономия.
— А това как ти се струва? — попита задъхано, като протегна лявата си ръка пред себе си, избута десния си крак назад, а после смени ръце и крака във въздуха. — Карам ски!
Глас направи най-сполучливата си имитация на древен земнороден:
— Просто карам ски до бакалията — припяваше си тя с гласа на стара префърцунена дама, — откъдето ще напазарувам пресни зеленчуци, откъснати направо от стъблото, а после ще подкарам превозното си средство до плажа за пикник.
— С питомната ми мечка Фидо и шестте ми деца! — добави Уелс.
Глас и Уелс се свлякоха на пътеката и изпаднаха в толкова силен пристъп на смях, че накараха фитнес инструктора да изтича от офиса си.
— Какво си мислите, че правите? — скара им се той. — Знаете, че нямате право да пипате гравитационните настройки.
Той се запъти към тях със сурово изражение, но беше почти невъзможно да го вземат на сериозно, когато всяка негова стъпка го запращаше във въздуха. Когато се приближи и осъзна, че Уелс е синът на канцлера, гневът му леко се уталожи, заменен от скованата усмивка, с която повечето възрастни удостояваха Уелс, щом ги хванеше неподготвени.
— Млада госпожице, господин Джаха — той се озърна из фитнес центъра за присъствието на пазач, — този път няма да впиша нарушението, но повече недейте да подлагате търпението ми на изпитание. Гравитационната пътека не е игрална площадка, ясно ли е?
Двамата кимнаха и проследиха как инструкторът се извръща с цялото достойнство, което можеше да изцеди от себе си, при положение че се рееше над земята.
Глас и Уелс стиснаха силно устни, изпускайки резки струи въздух през ноздрите си, докато той не се отдалечи достатъчно. Когато вече нямаше опасност да ги чуе, избухнаха в смях, от който ги заболяха ребрата и по младите им лица потекоха сълзи.
Глас се заразхожда по периферията на поляната и седна на един дънер. Ако не можеше да бъде полезна, поне нямаше да се пречка. Единственото, което не я караше да се чувства напълно излишна, беше фактът, че бързо бяха приели Люк за член на личната гвардия на вицеканцлера — точно поради тази причина не го бе виждала, откакто се бяха приземили. Присъстваше на някакъв инструктаж, свързан с обезопасяването на периметъра около лагера им.
Глас отново зърна Уелс в далечния край на поляната, този път придружен от момиче, което трябваше да е Саша. Уелс преметна ръка през раменете ѝ и я целуна по главата. Глас се слиса, като видя Уелс да проявява привързаност така открито, а мисълта, че момичето е земнородна, беше още по-стъписваща. Всички въпроси, които досега дори не ѝ беше хрумнало да зададе, изплуваха на повърхността. Тя говореше ли английски? Къде живееше? Какво ядеше? И най-важното — откъде се беше сдобила с дрехите си? Глас се втренчи завистливо в тесния черен клин на Саша, който май беше изработен от животинска кожа, и прокара ръце по собствения си скъсан, мръсен панталон.