— Страхотно — издиша Глас. Прокара поглед из стаята в търсене на задача, която трябва да бъде свършена. Забеляза накланяща се купчина от мръсни метални съдове и чаши. Посочи към нея. — Бих могла да почистя тези.
Кларк кимна, преди отново да се обърне към жената пред себе си.
— Би било чудесно — рече през рамо. — Но се погрижи да ги занесеш до южния поток, а не до онзи, от който пием вода. Първо обаче се налага да ги стерилизираш на огъня. Трябва само да ги задържиш на пръчка над пламъците за около пет минути.
— Ясно.
Глас грабна първите няколко съда от върха на купчината и пое към вратата.
— Глас — обади се Кларк след нея. — Знаеш ли как се стига до южния поток?
Глас поклати глава, а бузите ѝ пламтяха от срам.
— Не, съжалявам. Смятах да попитам някого…
Кларк даде някакви инструкции на пациентката си, после грабна наръч метални съдове и тръгна след Глас.
— Ще ти покажа — каза тя. — Искам да подишам малко чист въздух.
Момичетата излязоха заедно на слънчевата светлина, примижаха и поеха с пълни гърди хладния въздух, който им се струваше почти освежаващ в сравнение със задушната колиба.
Докато двете с Кларк вървяха към огнището, Глас долови някакво бързо движение с крайчеца на окото си. Извърна рязко глава към редицата дървета и присви поглед. Сред сенките, на около три метра навътре в гората, иззад един ствол наполовина се подаваше някакво високо, тъмнокосо момче. Взираше се в тях. Глас си пое стреснато дъх и застина.
— Какво има? — попита Кларк.
Проследи погледа на Глас и забеляза момчето.
— Трябва ли да кажем на някого? — попита нервно Глас. — Да не би… да не би да е един от земнородните, които искат да ни навредят?
Кларк поклати глава.
— Не, това е Белами. Той е един от нас, но в момента не се предполага да е тук.
Глас дочу нещо в гласа на Кларк — тревога ли беше? Страх? За голяма изненада на Глас, Кларк свъси вежди и стрелна Белами със странен поглед — като че ли му отправяше предупреждение. Момчето обаче срещна очите на Кларк и се ухили невъзмутимо на сериозното ѝ изражение.
Белами направи няколко наперени крачки и сякаш се отправи към лагера. Този път Кларк поклати твърдо глава. Той спря, макар да не изглеждаше никак доволен. Кларк оформи няколко думи с уста и му направи знак, че го отпъжда. Той сви рамене и точно преди да се върне в гората, отдаде подигравателно чест, след което изчезна сред дърветата.
Глас се обърна да погледне Кларк, която леко се беше изчервила. Знаеше, че Уелс е със Саша, но не ѝ беше хрумнало, че и Кларк може да е срещнала някой нов също толкова бързо. Нещата на Земята със сигурност се случваха с ускорено темпо.
— А защо принуждаваш Белами да стои в гората? — подкачи я Глас. — Искаш да се увериш, че ще бъде само твой ли?
Репликата беше предназначена за разчупване на леда — опит да сподели с Кларк, че знае за развитието на отношенията им с Уелс. Веднага щом я изрече, Глас осъзна, че не е прозвучала по този начин.
— Не го принуждавам да седи никъде — натърти Кларк и я измери със същия поглед, който ѝ хвърляше някога, когато Глас изтърсеше някоя глупост в час.
Глас трепна.
— Съжалявам. Нямах предвид…
Кларк като че ли разбра колко грубо беше прозвучала. Лицето ѝ омекна.
— Не, аз съжалявам — въздъхна тя. — Не беше честно от моя страна. Просто… просто се случиха толкова много неща, за които още не сме ти разказали.
Глас леко се засмя.
— Да, започвам да го схващам.
— Това означава ли, че знаеш за Уелс?
— За него и… — Глас не продължи, защото не беше сигурна дали има право да споделя тайната на Уелс.
— … и Саша — довърши Кларк вместо нея.
Глас кимна, облекчена, че и Кларк знае.
— Значи нямаш нищо против? — попита я колебливо.
Преди Кларк да може да отговори, едно червенокосо момче с лунички притича до тях.
— Кларк, един от новопристигналите твърди, че не можел да диша и че се нуждаел от инжекция или нещо от рода.
Тя изпусна кратка въздишка.
— Казал е всичко това?
Момчето кимна.
— Щом може да говори, значи е добре. Навярно е само лека паник атака. Предай му, че ще дойда след секунда.
Момчето пак кимна и изтича обратно.
— Да, определено се радвам за Уелс и Саша. Нещата с Белами са… така де, знам, че не е минало чак толкова време, но почти имам чувството, че…
— Всичко е наред — прекъсна я Глас с усмивка.
Кларк може и да беше сдържана и овладяна, когато се намираше в докторски режим, но разговорите за момчета я хвърляха в очарователно смущение.