Кларк сякаш обмисляше дали да проговори, или да замълчи.
— Уелс каза ли ти вече нещо за Белами?
Глас поклати глава.
— По-добре първо той да поговори с теб.
Глас огледа оживения лагер и отново се обърна към Глас.
— Мисля, че ще мине известно време, преди на Уелс да му остане време да ми сподели клюките. Какво става?
Кларк се поколеба и прехапа устна.
— Хайде де, Кларк — подкани я Глас, поразвеселена от факта, че макар да беше познавала Кларк почти през целия си живот, провеждаха първия си нормален разговор на Земята. — Сигурна съм, че на Уелс ще му е все едно, ако говорим за твоето гадже.
— Нещата са малко по-сложни. — Кларк се озърна на всички страни, за да се увери, че никой друг не може да чуе, а после отново се извърна към Глас с лека усмивка. — Така, ще ти прозвучи откачено, но какви според теб са шансовете второто момче, по което някога съм си падала, да се окаже тайният полубрат на първото момче, по когото някога съм си падала?
Глас зяпна Кларк, убедена, че е разбрала погрешно.
— Уелс има брат? — повтори бавно, като се подготвяше психически Кларк да прихне и да я поправи.
За нейно удивление обаче Кларк кимна.
— Канцлерът и майката на Белами са имали тайна връзка, преди той да се ожени за майката на Уелс.
През годините Глас беше чувала Кларк Грифин да изрича много объркващи неща, особено в час по математика, но нищо от тях не беше чак толкова невъобразимо, колкото това.
— Не мога да повярвам.
— Отначало и аз не можех, но изглежда, е истина. И това е само началото.
С изненадващо спокоен глас тя разказа на Глас какво бе сторил Белами, за да се качи на транспортния кораб при сестра си Октавия, и как беше взел канцлера за заложник, преди да узнае, че той му е баща. Изражението на Кларк ставаше все по-сериозно, докато споделяше на Глас най-големия си страх — тревогата си какво биха причинили пазачите на Белами, когато откриеха, че е отговорен за прострелването на канцлера.
— Опитах се да го накарам да напусне лагера, но той отказва — завърши тя с тон, който Глас не можеше точно да определи: някаква странна смесица между безсилие и гордост.
На Глас ѝ беше трудно да възприеме всичко това и си отбеляза наум да говори с Люк. Навярно можеше да направи нещо, за да отклони останалите пазачи от издирването на Белами.
— Леле — рече тя и поклати глава. — Това е дори по-налудничаво от обхода ми в Космоса.
— Ходила си на обход в Космоса? — разшириха се в изумление очите на Кларк.
— Ходих на обход в Космоса — потвърди Глас и в гласа ѝ се прокрадна нотка на задоволство. — Беше единственият начин да стигна до „Феникс“. Иначе гаджето ми Люк, аз и куп други хора щяхме да умрем на „Уолдън“.
Момичетата замълчаха за момент, докато всяка от тях се опитваше да смели важните новини, които току-що другата беше споделила. Тогава вратата на болничната колиба се отвори зад тях и Октавия подаде глава навън.
— Кларк — обади се тя. — Трябваш ни тук за секунда.
— Идвам — отвърна Кларк. После се обърна и каза: — Радвам се, че си тук, Глас.
— Аз също — усмихна се Глас.
Наистина се радваше да види Кларк. Дали беше щастлива, че се намира на Земята, беше съвсем различен въпрос, но поне не беше чак толкова студено и самотно, каквото винаги си го беше представяла на кораба, докато се бе взирала в плътната покривка от сиви облаци. Особено сега, когато ѝ се струваше, че може да си има и приятелка.
Глава 6
Белами
— Майната му — измърмори на себе си Белами и ритна буца пръст във въздуха.
Проследи как лети в плавна дъга във въздуха между две дървета, преди да се приземи с глух звук на няколко метра. Шум от стъпки наруши тишината на гората, където той се спотайваше зад няколкото високи, растящи нагъсто дървета, които го криеха от поглед. Надзърна към поляната през листака, откъдето наблюдаваше трима от новопристигналите — мъж и две жени бърчеха носове при вида на елена, който се печеше на огъня. Елена, който Белами беше убил тази сутрин и бе предал на Антонио, за да го занесе в лагера. Колонистите можеха или да се научат да ядат месо, или да гладуват до смърт. Или най-добре — сами да си намерят храна.
Когато Стоте се приземиха, нямаше кой да ги посрещне или да им покаже как да оцеляват. Никой не беше научил Белами да ловува животни, да използва лък и стрела или да одира двуглав елен. Сам беше усвоил тези умения, както Кларк бе измислила начина, по който да лекува наранявания и болести, с които не се беше сблъсквала досега. Както Уелс се беше научил да строи колиба. Дори Греъм — това иначе безполезно мекотело, бе успял да направи копие. Ако Греъм можеше, тези безпомощни глупаци също можеха.