Събралите се наоколо хора гледаха към Роудс, а оцапаните им с мръсотия лица бяха изпълнени с очакване — и както Белами осъзна с известна изненада — с облекчение. По-голямата част от Стоте се радваха, че Роудс и лакеите му бяха тук. Всъщност те си въобразяваха, че е дошъл, за да им помогне.
Роудс най-накрая поде:
— Мои сънародници, днес е тъжен ден, на който ще скърбим поколения наред, но също така и велик ден. За мен е такава чест да стоя тук, сред вас, най-накрая стъпил на земна почва. Приносът на онези от вас, които дойдоха с първия транспортен кораб, няма да бъде забравен скоро. Смело сте проправили пътя там, където нашият вид не е стъпвал от столетия.
Белами наблюдаваше лицето на Кларк. То не издаваше никаква реакция, но знаеше, че и двамата си мислят едно и също. Много човеци бяха стъпвали тук и преди, и не всички бяха земнородни. Например родителите на Кларк и другите, които бяха пристигнали на Земята заедно с тях. До този момент никой друг от Стоте, с изключение на Белами и Уелс, не подозираше, че родителите на Кларк са живи.
— Доказахте, че на Земята действително може да съществува човешки живот. Това е прекрасно. Ала нашите животи не зависят само от безопасната за пиене вода и чистия въздух. — Той направи драматична пауза и плъзна очи по тълпата, като задържа погледа си на няколко души подред. — Животите ни зависят един от друг — продължи той.
Няколко души от тълпата кимнаха в съгласие и на Белами му се доповръща.
— Ето защо, за да защитим себе си и другите, трябва да следваме определени правила — заяви Роудс. Дойдохме си на думата, помисли си Белами и стисна ръце в юмруци, все едно някак можеше да възпре думите, за които знаеше, че ще променят всичко. — Животът на Колонията беше мирен. Всички бяхме в безопасност, потребностите ни бяха удовлетворени. — Този мъж очевидно не бе живял на „Аркадия“ или „Уолдън“. — Съумяхме да опазим вида си, защото уважавахме властта, правехме това, което се очакваше от нас, и поддържахме реда. Само защото сега живеем на Земята не значи, че можем да изоставим придържането към законите, които са по-важни от всеки от нас.
Роудс отново направи пауза, за да позволи на тълпата да осмисли думите му.
Белами огледа лицата на Уелс и Кларк и можеше да разчете по израженията им, че и тримата са на едно мнение. Роудс дрънкаше пълни глупости. Не беше споменал нищо за опрощаването на престъпленията на Стоте — което бе обещано на всички им в замяна на „службата им“ към човечеството, когато дойдоха тук с първия транспортен кораб. А по броя радостни събирания между роднини, на които Белами беше станал свидетел онзи ден — едно-две сред онези, които не бяха от „Феникс“ — очевидно никое от семействата им не бе получило предимство при качването на следващата вълна от кораби. Количеството лъжи, което този мъж беше съумял да натъпче в рамките на кратката си реч, беше отблъскващо. Още по-лошото бе, че сякаш мнозина ги приемаха безусловно. Отворете си очите — искаше да им изкрещи Белами. — Оправяхме се добре без тези идиоти и спокойно ще се справим и без тях. Не вярвайте и на дума, изречена от този задник.
— Разчитам, че всеки един от вас — наближи края на речта си Роудс, а думите му бяха цветисти, но изречени с леден тон — ще се съобрази с общото благо и ще направи това, което се изисква от него, за собственото му добро, но също така и за продължаването на нашата раса. Благодаря ви.
По гръбнака на Белами пролази студена тръпка. Това не беше топла и сърдечна мотивационна реч. Това беше предупреждение. Правете каквото ви кажа или ще бъдете изключени от стадото, заплашваше ги вицеканцлерът. Белами определено си нямаше доверие, че ще се придържа към начертаните граници. Никога не се беше славил като човек, който следва съвестно правилата, дори на Колонията. А пък тук, на Земята, където бе прекарал цели дни и нощи сам, в дебрите на гората, беше напълно изключено отново да се подчинява на някого. За първи път в живота си — през целия си живот — Белами беше свободен. Всички те бяха.
Ала Роудс никога нямаше да опрости измяната на Белами на палубата. Белами вече го осъзнаваше напълно ясно. Вместо това вицеканцлерът и последователите му щяха да го превърнат в пример за назидание, което значеше екзекуция. Най-вероятно публична.
Решението се избистри в ума на Белами — решение, което вече беше обмислено и взето. Трябваше да се махне от тук. Щеше да се върне за Октавия, когато станеше безопасно. Засега Кларк и Уелс щяха да я наглеждат. Белами направи широка крачка назад, възможно най-дълбоко в гората, а очите му бяха приковани в главата на Роудс. На втората си крачка гърбът му се опря в едно дърво, като се удари силно в ствола му. Белами залитна със сумтене напред и се помъчи да запази равновесие. Успя да се задържи прав, но стъпи с цялата си тежест върху купчина съчки близо до крака му. Те изпращяха пронизително и ехото се разнесе чак до поляната.