Когато се изправи на крака, Уелс потисна стона си и се прозя, разтривайки рамото си. Болничните легла определено не достигаха и Уелс се беше погрижил да ги заемат ранените. Погледна надолу към Белами, който най-сетне бе заспал след мъчителна, неспокойна нощ. През превръзката му сякаш не пробиваше кръв, което беше хубаво, но Кларк все повече се опасяваше да не получи някаква инфекция.
Уелс сведе очи към бледото лице на Белами и изпита нов пристъп на гняв, насочен към вицеканцлера. Баща му никога не би позволил на пазачите да прострелят Белами, независимо дали съзнаваше, че мишената им е негов син. Роудс постоянно приказваше за ред и справедливост, но не изглеждаше особено заинтересован да подкрепи думите си с действия.
Уелс се измъкна навън, като внимаваше да не се затръшне вратата. Ранните утрини бяха любимото му време на Земята. Разполагаше с цял час, през който можеше да наблюдава изгрева насаме, преди останалите от лагера да се събудят и да се впуснат в обичайните си дневни занимания: децата, които бяха дежурни по снабдяването с вода, ставаха първи и се отправяха към потока с празни съдове и рошави коси. Следващ беше екипът за събиране на дърва, който винаги се впускаше в сеченето, за да види кой ще се справи пръв със задачата. Бързо се бяха превърнали в общност със собствени привички и традиции. В много отношения животът им беше по-щастлив и свободен от всичко, което бяха изпитвали в Колонията.
Макар от пристигането на другите колонисти да бяха минали по-малко от седемдесет и два часа, тези утрини вече му се струваха като далечен спомен. Не беше виждал Саша от дни. И двамата се бяха съгласили, че е по-безопасно тя да остане в Маунт Уедър, докато Уелс не решеше какъв е правилният подход да съобщи на Роудс за земнородните. Чувстваше липсата ѝ като физическа болка.
Обикновено празната поляна беше осеяна с групи посърнали хора — новопристигнали, които не бяха успели да си намерят място в колибите и бяха прекарали една безсънна нощ, взирайки се ужасено в непознатото небе, или недоволни членове на Стоте, които бяха предпочели да излязат на мократа трева и мразовития въздух, отколкото да се разправят с натрапниците, нахлули в личното им пространство.
Няколко възрастни вече бяха наобиколили студеното огнище и очевидно чакаха някой да го разпали вместо тях. Група пазачи стояха встрани, потънали в разговор, и сочеха към хребета, откъдето за първи път бяха изникнали отцепилите се земнородни. След като бе претеглил плюсовете и минусите на това да разкрие, че на Земята има и други хора, вчера Уелс беше споделил на Роудс за двете групи — за мирната, водена от бащата на Саша, и за враждебната, която бе убила Ашър и Прия. Оттогава Роудс беше наредил на пазачите да патрулират на смени около поляната.
Уелс отиде до огнището и се насили да се усмихне.
— Добро утро — рече той.
Всички му кимнаха, но никой не проговори. Знаеше как се чувстват, защото и той се бе чувствал по същия начин през първите си няколко дни тук — дезориентиран, травмиран от пътуването до Земята, но също така и измъчван от загубата на хората, които беше оставил след себе си. Също така знаеше, че единственият начин да продължиш напред бе да вършиш нещо.
— Кой иска да се научи как да пали огън? — попита той.
Всички се възползваха от предложението му с различна степен на ентусиазъм, но само един човек — жена на около двайсетина години — задържа интереса си достатъчно дълго, за да се опита да го направи сама. Уелс натрупа цепеници в ръцете ѝ и я съпроводи обратно до огнената яма. Показа ѝ как да подреди цепениците като пирамида, за да хванат най-добрия въздушен поток, и я преведе през стъпките към запалването им. Когато приключиха, тя се усмихна и Уелс зърна в очите ѝ да се връща мъничка живителна искрица.
— Добра работа — похвали я той. — Дръж огъня под око и когато има храна за готвене, ще го разпалим още малко.
Насочи се към малките групи, които се бяха събрали за лов, като пътем подмина струпалите се пазачи. Почувства погледите им върху себе си и спря. Пазачите стояха с пушки на рамо и очакваха някой да им каже какво да правят.
Макар да му бяха отнели офицерския ранг, когато го затвориха, Уелс прочисти гърло и се обърна към тях със същия глас, който бе усвоил по време на обучението си.
— Един от вас трябва да придружава всяка ловна дружина. Имаме доста гърла за хранене и тези оръжия биха могли да ни послужат добре.
Пазачите се спогледаха, сякаш чакаха разрешение, след което свиха рамене и го последваха. Уелс ги раздели на групи и им даде няколко съвета как да стъпват тихо, за да не подплашат плячката си. Единствените двама, които останаха, бяха онези, на които Роудс бе възложил охраната на болничната колиба, за да гарантират, че Белами няма да избяга.