Кларк проследи как Роудс се приближава до Белами, който, слава богу, спеше. Вицеканцлерът се втренчи за кратко в него, а после се обърна и закрачи припряно към вратата. Когато подмина пазачите, заговори, без да ги удостоява с поглед.
— Поставете затворника под строг тъмничен режим до деня на процеса.
— Сър — престраши се да попита един от хората му, — къде ще го държим?
Роудс спря и бавно се извърна, за да изгледа пазача с присвити очи.
— Измислете къде — тросна се той, преди да изчезне през вратата.
— Да, сър — рече пазачът на отдалечаващия се гръб на Роудс.
Стомахът на Кларк бавно се обърна, когато разпозна гласа. Беше Скот. Тя вдигна поглед и видя, че той се взира в Белами с неразгадаемо изражение. Обикновено при вида на надупчената от акне кожа и воднистите му очи ѝ се приискваше да си вземе дълъг, горещ душ. Този път обаче тя не изпита обичайното си отвращение. Този път почувства повече надежда, отколкото неприязън, защото Скот ѝ беше дал идея. Никой, особено вицеканцлер Роудс, нямаше да нарани Белами. Кларк щеше да се погрижи за това.
Глава 9
Глас
Глас знаеше, че е късметлийка, задето се намира на Земята, но част от нея се чудеше дали щеше да се бори толкова яростно да се озове тук, ако знаеше, че през остатъка от живота си щеше да пикае в гората. Глас излезе от малката барака, която не представляваше нищо повече от импровизиран параван с дърво, което служеше за четвърта стена, и се отправи обратно към лагера. Или поне си мислеше, че върви към лагера. Всички дървета изглеждаха еднакви, а тя все още свикваше с обстановката.
Далечната глъчка на гласове я успокои, че наближава целта. Пристъпи на поляната, като с неохота остави зад гърба си умиротворяващата тишина на гората. Глас застина — внезапно се почувства дезориентирана. Не се намираше на правилното място. Беше свикнала да влиза в лагера между лазарета и колибата с провизии, но някак се бе озовала от противоположната му страна, близо до една от новите постройки, наподобяващи обща спалня, която се строеше в момента. Въздъхна заради лошата си преценка и си отбеляза наум следващия път да внимава повече. Люк неведнъж ѝ беше казвал винаги да бъде нащрек и да не ходи сама в гората. Той обаче работеше през цялото време, а Глас не се чувстваше достатъчно близка с никой друг в лагера, че да го помоли да я придружи до тоалетната.
Заобиколи строежа и се озова зад двама мъже, които тихо си говореха в близост до редицата дървета. Бяха погълнати от разговора и сякаш не забелязаха, че тя е там. Глас спря, несигурна дали да даде знак за присъствието си, да не помръдва, докато не приключат, или просто да ги подмине. Преди да има възможност да реши, осъзна, че един от мъжете ѝ е познат — беше вицеканцлерът Роудс.
Глас замръзна, а мозъкът ѝ отприщи буря от противоречиви емоции. Нещо в него караше кожата на Глас да настръхва, а гледката как нарежда на войниците си да застрелят Белами със сигурност не бе подобрила положението. Същевременно той беше причината Глас да е жива. Когато бе зърнал нея и майка ѝ сред тъпчещите се хора, които напразно се мъчеха да се доберат до транспортните кораби, той и антуражът му им бяха проправили път и им осигуриха последните две места.
Оттогава Глас не се беше навъртала достатъчно дълго около Роудс, че да говори с него, но сега в гърлото ѝ закипяха хиляди неизречени въпроси. Защо им беше помогнал? Какви бяха отношенията му с майка ѝ? Беше ли споделяла с него колко я е разочаровала Глас, докато още се намираха в Колонията?
Гласът на вицеканцлера изтръгна Глас от мислите ѝ.
— Ще проведем процеса в центъра на лагера. Погрижи се всички да научат, че присъствието е задължително. Искам да видят отблизо, че измяната или предателството заради каквато и да било лична изгода няма да бъдат толерирани.
Глас потисна ахването си. Той говореше за Белами.
— Да, сър — отвърна другият мъж, който носеше прокъсана и мръсна офицерска униформа. Глас разпозна в него дясната ръка на вицеканцлера, Бърнет — човека, който я беше сграбчил за ръката и бе издърпал Глас и майка ѝ на безопасно място на палубата за излитане. — А обмисляли ли сте къде ще го настаним в дългосрочен план, ако присъдата му е затваряне?
Роудс се изсмя рязко и сухо.
— Затваряне? Този процес има само един възможен изход и те уверявам, че той не е затваряне.
Бърнет кимна.
— Разбирам.