— Двамата с теб ще бъдем в Съвета, както и двама от по-възрастните фениксийци, които дойдоха с нас — продължи Роудс. — Вече говорих с тях. Знаят какво трябва да направят. Екзекуцията на затворника ще послужи като ясно напомняме за всички, че да поддържаме реда тук, на Земята, е също толкова важно — ако не и повече — колкото и на Колонията.
— Разбирам, сър. Но нека обсъдим логистиката. Не можем просто да пренесем затворника тук. Как бихте искали да се проведе екзекуцията? Разполагаме с огнестрелни оръжия, но… — Бърнет се поколеба едва за частица от секундата. — Сам ли ще дръпнете спусъка?
Глас стисна очи, щом я връхлетя пристъп на гадене. Не можеше да повярва на ушите си. Обсъждаха екзекуцията на Белами по същия начин, по който биха говорили за режима на тока или предстоящите празненства за Деня на възпоменанието.
— Размишлявах по въпроса и вярвам, че разполагам с точния човек за целта. Той се подчинява на правилата и е отличен пазач. Всъщност е член на инженерните части. Напоследък обаче проявява някои бунтовнически тенденции, включително приютяването на бегълка, така че смятам, че тази задача ще му послужи като добро напомняме на кого трябва да бъде лоялен.
Главата на Глас започна да се върти, сякаш някой беше прекъснал достъпа на кислород до мозъка ѝ — протегна ръка към най-близкия ствол, за да запази равновесие. Люк. Вицеканцлерът щеше да принуди Люк да екзекутира Белами, за да докаже верността си. Ала Люк никога не би убил човек. Глас знаеше, че няма да му е по силите да дръпне спусъка. Какво ли щеше да му причини тогава Роудс? Щеше ли да постави под въпрос нещо повече от предаността му? Щеше ли да се зачуди дали изобщо може да се има доверие на Люк? Защото вече беше станало кристално ясно как постъпва Роудс с хората, на които не можеше да вярва.
Роудс и Бърнет се отправиха към малка група пазачи, които тя не разпозна. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, че да не я чуят, Глас изпусна дълга въздишка, която завърши със задавен стон. Трябваше да намери Люк. Беше огледала лагера, но никъде не го виждаше. В гърдите ѝ се надигаше паника. Успокой се — нареди си. — Няма да решиш проблема, като изперкаш. Успя да запазиш хладнокръвие по време на обхода в Космоса — със сигурност можеш да го направиш и докато търсиш Люк.
Глас се насили да върви спокойно — прекоси центъра на лагера и се отправи към болничната колиба. Може би Кларк беше виждала Люк. Влезе вътре. На очите ѝ им отне секунда да се приспособят към мрачната, лишена от прозорци вътрешност на постройката и за миг имаше чувството, че е ослепяла. Когато зрението ѝ се възвърна, забеляза, че Люк е застанал в другия край на стаята с гръб към нея. Беше на смяна да охранява Белами. Почти се просълзи от облекчение, щом го видя. Тогава обаче в ума ѝ нахлу образът как Люк насочва пистолет към Белами, дърпа спуска, стреля и се разнася силен гърмеж. Не можеше да го допусне. Не можеше да им позволи да принудят Люк да вземе това решение — а тя определено нямаше да стои безучастно, докато заплашваха да наранят и него.
Глас прекоси помещението с три широки крачки и хвана Люк за ръката. Той се извърна с отбранително вдигнати юмруци, но когато видя, че е тя, се разсмя.
— Здрасти — каза той и ръцете му се отпуснаха встрани. — Да не се опитваш да ме забъркаш в неприятности? — Усмивката му посърна, щом зърна изражението на Глас. — Добре ли си? — попита я тихо, като се наклони към нея, за да не може никой друг да чуе разговора им.
— Може ли да поговорим? — кимна към вратата тя. — Навън?
— Разбира се. — Люк се обърна към един друг пазач. — Хей, човече, трябва да изляза за секунда. Окей ли си?
Пазачът сви рамене, погледна Белами, който спеше, привързан за болничното легло, извърна се към Люк и кимна. Той последва Глас навън на слънчевата светлина.
Двамата отидоха зад колибата и след като се увери, че никой не ги подслушва, Глас разказа на Люк всичко, което беше чула да изрича Роудс. Мразеше да гледа измъчения израз на лицето му, докато възприемаше цялата тежест на думите ѝ. Извърна очи от нея и зарея поглед отвъд върховете на дърветата. Умълча се и Глас затаи дъх. Из лагера отекваха чуруликането на птици и звукът от брадвите, отсичащи дървета.
Най-накрая Люк отново се обърна към нея със стегната челюст и пламнали от решителност очи.
— Няма да го направя — отсече твърдо той.
Сърцето на Глас се разтуптя от любов и гордост заради ясно изразеното му чувство за справедливост. Възхищаваше се на почтеността и честта на Люк — именно те първоначално я привлякоха към него. Тя обаче никога нямаше — не би могла — да го остави да изложи себе си на опасност, за да спаси някой друг.