Това ѝ напомни за нещо, което бе прочела веднъж по време на урок. За някакъв уред, който децата използвали на Земята, за да се пързалят по снега. Тя се разрови из мозъка си за думата. Пързалка? Платноходка? Глас натисна летвите с крак, за да изпита тежестта им. Съоръжението беше старо, но здраво. Ако успееше да качи Люк на него, можеше да го издърпа, но щеше да се наложи да нанесе някои поправки.
Изправи се, грабна няколко неща, разхвърляни из стаята, и ги подреди на пода до… шейната! Беше шейна. Глас беше сигурна. Сега просто трябваше да я накара да проработи. Местеше и подреждаше частите в различни конфигурации и ги изпробваше отново и отново. Поклати мрачно глава. Ако преди шест месеца или дори шест седмици някой ѝ беше казал, че ще монтира приспособление, съставено от боклуци, които бе намерила в изоставена къща на Земята, за да пренесе смъртоносно раненото си гадже през гората, щеше да му се изсмее в лицето и да го попита дали не е прекалил с контрабандния алкохол, който продаваха на „Аркадия“.
Отстъпи назад и огледа критично творението си. Щеше да свърши работа. Трябваше да свърши работа. Глас щеше да използва въжето, за да тегли Люк след себе си. За да не се изтърси, тя беше нарязала една покривка на дълги ивици, с които щеше да привърже кръста, ръцете и здравия му крак за носа на шейната.
Беше доста примитивна конструкция, но с малко късмет щеше да ги отведе до водата. Това беше единственото, от което Глас се нуждаеше.
Глас отиде до Люк и нежно го разбуди.
— Люк — зашепна в ухото му. — Ще те преместя, чу ли? Трябва да се върнем в лагера.
Той не отговори. Глас подпъхна длани под мишниците му, кръстоса ръцете си пред гърдите му и го положи с пъшкане на пода. Той потрепна, когато раненият му крак се раздвижи, но не се свести. Глас го издърпа върху шейната и затегна лентите плат около тялото му. Клекна, грабна въжето, нави го около ръцете си и се надигна. Направи няколко крачки напред и Люк се придвижи по пода зад нея. Работеше.
Глас взе пистолета на Люк — макар никак да не беше сигурна, че ще има смелостта да го използва — и пое тромаво към вратата. В последната секунда се обърна и грабна кутия кибритени клечки от масата, в случай че се наложеше да запалят огън по време на пътуването си. Тежестта, която влачеше след себе си, беше неудобна и я затрудняваше, но щеше да се наложи да свикне. Без да поглежда назад, тя прекрачи прага на къщата, като влачеше шейната по тясната поляна, която я заобикаляше.
Тряс! Глас извърна глава в търсене на източника на шума. Тряс!, проехтя отново.
Погледна към гората. В здрача всяка сянка ѝ заприличваше на врага.
Рязко се отдръпна назад към къщата и изтегли Люк след себе си. Долови някакво движение с крайчеца на окото си и усети свистене до ухото си.
Бореше се с тежестта на шейната и дочу как Люк изпъшка от болка. Изрита вратата и се втурна през нея тъкмо когато една стрела се удари в рамката и завибрира там, където допреди секунда се беше намирала главата ѝ.
Шейната се плъзна след нея, а Глас пусна юздите и затръшна вратата точно когато още две стрели се забиха в дървото. Облегна се на затворената врата, стискайки пистолета в изненадващо лепнещите си ръце. Огледа къщата. Можеше ли да прегради входа? Щяха ли да нахлуят през някой от прозорците?
Залости вратата, събра кураж и вдигна предпазливо оръжието на Люк. Ако някой от земнородните проникнеше през прозореца, щеше ли да успее да го надвие? Можеше ли да се насили да стреля по друго човешко същество? Дори ако го направеше, те очевидно я превъзхождаха числено. Едно момиче, което никога досега не беше стреляло с пистолет, не можеше да се мери с група кръвожадни земнородни.
Люк изстена откъм шейната.
— Всичко ще бъде наред. Ще измисля нещо — каза му тя и потръпна заради лъжата.
Как би могла да избяга от къща, обградена от разгневени земнородни?
Тя надникна през едно ъгълче на прозореца. Сивеещата светлина играеше номера със сенките, но нещо там се движеше. Между дърветата се стрелкаха фигури, стискащи лъкове и стрели.
Глас се облегна на вратата и затвори очи. Това беше. Този път щяха да довършат Люк и да убият и нея.
Тя се ослушваше за стъпки, разбиването на прозорци, вече ѝ се струваше как вратата се отваря с трясък зад гърба ѝ.