И въпреки ужасяващата атака и съкрушителните загуби на няколко от техните, настроението в лагера все пак беше по-ведро, отколкото когато Белами, Уелс и Кларк бяха доведени преди две нощи. Хората отново се смееха, а новите колонисти вече молеха Стоте за помощ и съвет, без да се страхуват от гнева на Роудс.
Част от Белами искаше да се обърне и да намери Октавия, която беше организирала игра на криеница за по-малките деца. Трудно му беше да я изпусне от погледа си след всичко, през което току-що бяха минали. След миг обаче любопитството му надделя и той пристъпи вътре.
Колибата беше пълна с ранени колонисти и деца, но обичайната ефективност и отдаденото отношение на Кларк спрямо пациентите ѝ поддържаха настроението да не бъде прекалено мрачно. За щастие, изгледите бяха, че повечето от пострадалите ще се възстановят бързо.
Белами закрачи към дъното на помещението, където за тавана беше закован дълъг бял чаршаф, който висеше до пода като завеса и осигуряваше на вицеканцлера малко уединение. Белами превъртя в главата си всички възможни реплики, които Роудс би могъл да му каже, за да планира отговора си. Ако решеше дори да заплаши него или Октавия, Белами не можеше да предвиди какво щеше да му причини. Не го интересуваше дали вицеканцлерът е ранен, безпомощен и на болнично легло.
Белами кимна на пазача, поставен на пост пред завесата, а после я заобиколи и се втренчи в мъжа, който лежеше на леглото зад нея.
Роудс изглеждаше смален. Не се дължеше само на изнемощялото му тяло или превръзките, които покриваха преобладаващата част от ръцете и торса му. Имаше нещо в лицето му. Не изглеждаше просто победен — изглеждаше пречупен.
Роудс се надигна на лакът с известно усилие. На Белами за кратко му мина през ума да протегне ръце и да му помогне, но после размисли. Вече беше направил достатъчно за това влечуго.
— Здравей, Белами.
— Как се чувстваш? — попита Белами повече по навик, отколкото от истинска загриженост; обикновено това казваш, когато се изправиш пред човек, увит в бинтове.
— Според Кларк и доктор Лахири ще се възстановя напълно.
— Страхотно — отвърна Белами, пристъпвайки от крак на крак. Това беше нелепо. Какво, по дяволите, правеше тук?
— Помолих те да дойдеш, защото исках да ти благодаря.
— Забрави за това — сви рамене Белами.
Беше спасил живота на Роудс заради себе си, а не защото този алчен за власт безумец го заслужаваше. Дългите прочувствени излияния не му се нравеха особено.
Роудс замлъкна и известно време се взираше замислено в празното пространство над рамото на Белами.
— Противопоставях се на идеята, че първоначалните Сто, в това число и ти, знаят повече за живота на Земята от мен. В края на краищата бях планирал това пътуване през целия си живот, а вие — втренчи се с твърд поглед в него Роудс — не представлявахте нищо повече от пасмина малолетни престъпници. Вие бяхте достатъчно глупави да се забъркате в неприятности на Колонията, защо трябваше да приемам, че сте достатъчно умни да оцелеете тук долу?
Белами трепна и стисна ръце в юмруци, но запази равнодушно изражение. В главата му отекнаха гласовете на Кларк и Уелс, които го умоляваха да не си изпуска нервите, независимо какво ще му каже Роудс.
— Но се оказа, че сте били — продължи Роудс. — Не само че сте оцелели на Земята, но и сте процъфтели. А както сам открих, да оцелееш на Земята, е доста трудно. — Той сведе поглед към многобройните си рани. — За да водиш истински живот, се изисква нещо повече от интелигентност. Изисква се воля.
Белами гледаше вицеканцлера, като се чудеше дали е чул правилно. Нима Роудс го беше похвалил него и останалите Сто? Може би нараняванията му бяха далеч по-лоши, отколкото Кларк смяташе.
Личеше си, че Роудс го чака да каже нещо.
— Радвам се, че гледате на нещата по този начин — изрече бавно Белами.
Молеше се Кларк да дойде да нагледа пациента си. Да дойде който и да е. Не искаше да остава насаме с вицеканцлера нито секунда повече.
— В този ред на мисли те помилвам за отвличането и непредумишленото убийство на канцлер Джаха.
Белами кимна и се опита да не позволи на презрението да се изпише по лицето му.
— Благодаря — отвърна.
Белами предвиждаше и беше приел помилването за свършен факт — все пак беше спасил живота на Роудс.