Сякаш прочел мислите му, Роудс продължи:
— Това не е всичко. От този момент учредявам официално нов Консултативен съвет. Уелс беше прав. Доктрината Гея е неприложима на Земята. Нуждаем се от нова, по-добра система. Тази вечер ще предложа да номинираме членове. Навярно… — Лицето му се сгърчи, щом го връхлетя нов пристъп на болка. — Навярно би проявил интерес да станеш част от Съвета?
Белами примигна няколко пъти в опит да осмисли чутото. Ако не бъркаше и случайно не бе погълнал някоя халюциногенна боровинка в гората, то вицеканцлер Роудс — най-корумпираният водач, който Колонията някога бе имала — току-що го беше помилвал и му беше предложил да влезе в политиката.
Белами не можа да се сдържи: разсмя се с глас.
— Сериозно?
— Сериозно.
Белами нямаше търпение да отиде да разкаже на Октавия, за да могат да се посмеят заедно. Освен ако тя не решеше, че не е смешно. Може би О всъщност би искала той да участва в Съвета. Да му се не види, през последните няколко седмици се бяха случили далеч по-шантави неща. Защо Белами да не се пробва да ръководи за известно време? Имаше само един човек, с когото първо трябваше да се посъветва.
Той се усмихна, кимна, обърна се и отиде да намери Кларк.
Глава 29
Глас
Глас имаше чувството, че всеки мускул в тялото ѝ гори. Кожата на раменете ѝ беше протрита от въжето. Прасците и бедрата ѝ трепереха от изтощение и всеки миг заплашваха да я предадат.
Когато видя ъгъла на една дървена постройка, надничаща през дърветата, зарида от облекчение. Наистина бяха успели да се върнат в лагера. Люк се беше размърдал веднъж или два пъти по време на придвижването им от изоставената къща до тук. Глас направи няколко почивки, за да му дава вода и да се увери, че е жив, като всеки път затаяваше притеснено дъх.
Глас се запрепъва между дърветата към поляната. Страховете ѝ се оправдаха — чуваха се изстрели, а димът, който забеляза в небето по-рано сутринта, със сигурност беше дошъл от тук. Целият лагер приличаше на бойно поле. Земята беше осеяна със счупени копия, гилзи, разкъсани дрехи и локви кръв. Част от колибите бяха напълно унищожени. Други изглеждаха така, сякаш някой се беше опитал да ги подпали. Наоколо кръжаха шокирани колонисти, но Глас не разпозна никого. Като че ли се беше завърнала на съвсем различно място… усети ледената тръпка на страха. Какво се беше случило с приятелите ѝ? Къде беше Уелс?
Тогава чу познат глас и се изпълни с радост.
— Глас? — извика Кларк откъм прага на болничната колиба. — Ти ли си това? О, не… Това Люк ли е?
Кларк се затича към тях. Уелс подаде глава от входа на колибата и се втурна след нея.
Глас се освободи от хамута на шейната. Кларк падна на колене и се захвана да преглежда Люк.
— Глас! — извика Уелс, щом стигна до нея, и я прегърна. — Слава богу, че се върна. Добре ли си?
Глас кимна, но тогава целият ужас, самотата и изтощението се стовариха върху нея наведнъж, с цялата си сила. Сега, когато бяха в безопасност, тя най-сетне си позволи да почувства всички емоции, които беше отблъсквала с дни. Очите ѝ се наляха със сълзи, които започнаха да се стичат по бузите ѝ. Уелс я обгърна с ръце и я задържа в обятията си, докато тя хлипаше.
— Какво се е случило с Люк? — попита той след малко.
Глас подсмръкна и избърса лицето си с ръце.
— Бяхме в изоставена къща навътре в гората. Изглеждаше безопасно. Но тогава… — Очите ѝ отново се напълниха със сълзи при спомена. — … ни нападнаха. Земнородните. Не хората на Саша, другите.
По лицето на Уелс се изписа крайно болезнено изражение, но Глас знаеше, че сега не е моментът да го разпитва.
— Люк отиде да ги прогони, но го уцелиха с копие. Направих всичко по силите си, но нямаше как да зашия раната, а когато се опитах да го доведа тук, ни връхлетяха отново.
Уелс изруга тихо.
— Глас, съжалявам, че се е наложило да се изправиш сама срещу всичко това.
— Всичко е наред. Добрахме се до тук живи, нали? — успя да се усмихне през сълзи тя.
— Трябва да внесем Люк вътре — каза Кларк.
Двамата с Уелс вдигнаха бързо, но внимателно Люк заедно с шейната и забързаха към лазарета, а Глас ги следваше плътно по петите. Влязоха в препълненото помещение. Глас не можеше да повярва колко много хора са ранени.
— Какво се е случило тук? — попита смаяно тя.
— Същото, което се е случило и на вас — отговори мрачно Уелс, — само че по-мащабно.
Глас повдигна вежди, а на устните ѝ напираха милион незададени въпроси. Уелс можеше буквално да прочете мислите ѝ.