Когато обаче наближиха Маунт Уедър, Кларк изтича напред, за да настигне Уелс. Плъзна длан в неговата. Не разполагаше с думи, които да му предложи, за да облекчи болката му. Просто искаше да му напомни, че не е нужно да минава през това сам. В това всички бяха заедно.
Пристигнаха в селището на земнородните малко преди падането на нощта. Макс отвори вратата след първото почукване, понеже знаеше, че са те. Колибата му беше сърцераздирателно подредена. Всички механизми и недовършени устройства, които доскоро бяха затрупвали масата му, бяха махнати и заменени от безброй чинии с храна.
— Моля, почерпете се — посочи към масата Макс.
Никой от тях нямаше особен апетит, но седнаха заедно с Макс и му разказаха какво се беше случило, откакто бяха напуснали Маунт Уедър. Той бе разбрал за нападението, но не и за организираното от вицеканцлера гласуване на нов Съвет.
— Значи ти си в Съвета? — обърна се към Белами и се усмихна за първи път тази вечер.
Белами кимна и лицето му леко се зачерви от смущение и гордост.
— Аха. Повярвай ми, и аз бях също толкова изненадан, когато гласуваха за мен, но какво пък, просто давам на хората това, което искат.
— Гласуваха и за Уелс — обади се Кларк. — Всъщност го избраха първи, преди Белами.
Тя се ухили до уши. Белами отвърна на усмивката ѝ. Уелс — не.
— Много се радвам да го чуя — отвърна Макс и положи ръка на рамото на Уелс. — Твоите хора са щастливци, задето имат такъв способен млад лидер. Знам, че ще накараш баща си да се гордее, Уелс. Ще накараш всички ни да се гордеем.
— Благодаря ти — отвърна Уелс и за първи път погледна Макс в очите.
Докато помагаха на Макс да измие малкото чинии, които бяха използвали, той им сподели плана за утре.
— Обичаят ни е да погребваме покойниците си по изгрев — каза той. — Вярваме, че зората е време на обновление. Всеки край и всяко начало са неделими, досущ като мига преди изгрева и този след него.
— Толкова е красиво — промълви Кларк.
— След Катаклизма — продължи Макс — нашите предци изведнъж трябвало да се борят с идеята, че светлината невинаги следва тъмнината. Че има опасност някой ден слънцето наистина да не се появи отново. Тогава започнала традицията. Тя всъщност е израз на благодарност, че слънцето е изгряло и днес.
— Обзалагам се, че на Саша тази идея ѝ е харесвала — рече Уелс с усмивка, която не достигаше очите му.
Когато се взря в него на мъждукащата светлина на свещта, Кларк си помисли, че нещо в изражението му се е променило. Беше станало по-твърдо, но и по-мъдро.
— Макс, ще възразиш ли, ако прекарам нощта в къщата на дървото? — попита Уелс.
— Никак даже. Макар да се опасявам, че навън е доста студено.
— Ще се оправя. Ще се видим на сутринта.
— Нека повървя с теб — каза Кларк и скочи на крака. — Ако не е проблем, искам да посетя още веднъж радиостаята.
Макс кимна.
— Разбира се.
Белами остана, за да прави компания на Макс, а Кларк и Уелс излязоха в нощта.
— Сигурен ли си, че е добра идея да останеш сам тук цяла нощ? — попита го Кларк, когато наближиха къщичката на дървото.
Уелс я удостои с поглед, който тя не можа да разтълкува напълно — смесица от тъга и развеселеност.
— Няма да съм сам — рече тихо той. — Не съвсем.
Нямаше нужда да го пита какво има предвид. Стисна ръката му, целуна го набързо по бузата и го остави насаме със спомените му.
Кларк закрачи припряно към входа на Маунт Уедър и потъна в бункера, завръщайки се на мястото, което така добре беше опознала. Заигра се с копчетата и плъзгачите на радиопредавателя, а пръстите ѝ сякаш се движеха по памет. Прехвърли обичайните си предпочитани комбинации, като започна с онази, която бе проработила в деня, когато бе чула гласа на майка си. Желанието ѝ пак да го чуе беше физическо, страстно, неистово желание.
Измина един час без никакъв резултат. Кларк вече дори не беше сигурна дали чува свистенето и пращенето на радиото в главата си, или през високоговорителя. Гърбът я болеше от навеждането над контролното табло и черепът ѝ започваше да пулсира болезнено. Белами сигурно всеки момент щеше да дойде да я търси.
Тя се изправи и протегна ръце над главата, след което се наклони наляво-надясно и разтърси китки.
Знаеше, че трябва да изключи апаратурата, но не беше съвсем готова да го направи. Още веднъж — каза си. — Само още веднъж. Върна се на стола си и се захвана да наглася превключвателите.