Тя старателно подреди всичко в куфарчето. Мястото в него стигна точно за всичко и капакът лесно се затвори. Тя стегна закопчалките и го остави на леглото си, после светкавично се облече. Закуската сигурно я чакаше, а беше гладна. Надяваше са да са наденички, а не яйца на очи.
Биди Съмървил седеше накрая на масата в трапезарията, пиеше черно кафе и се опитваше да игнорира факта, че имаше лек махмурлук. Снощи след вечерята двама млади инженер-лейтенанти се отбиха да изкажат уважението си, Боб извади бутилка бренди и при последвалото празнуване Биди прекалено често бе изпразвала чашата си. Сега леко пулсиране в слепите й очи подсказваше, че е трябвало да спре на втората. Не бе споменала на Боб, че леко й се гади, иначе той веднага би й казал същото. Той приравняваше махмурлука със слънчево изгаряне — и двете нарушения еднакво осъдителни.
Лесно му беше на него, защото никога през живота си не беше страдал от махмурлук. Сега седеше на другия край на масата, скрит от Биди зад отворените страници на „Таймс“. Беше напълно облечен, в униформа, защото отпуската му беше свършила, и днес се връщаше на работа. След малко щеше да затвори вестника, да го сгъне, да го остави на масата и да обяви, че е време да тръгва. Останалата част от участниците в малкото им домашно парти още не беше се появила и Биди беше благодарна за това, защото докато дойдат, при повече късмет вече ще е изпила второто си кафе и ще се е пооправила.
Днес те си заминават и Биди истински съжаляваше, че е дошло време да се сбогуват. Беше ги поканила да дойдат по ред причини. Това беше последната Коледа на Моли, преди да се върне в Далечния изток, а тя беше единствената й сестра. При това състояние на света никой не може да знае кога отново ще се видят. Освен това Биди се чувстваше малко виновна, че не беше направила достатъчно за семейство Дънбар през последните четири години, не беше ги виждала често, не бе направила повече усилия, а би могла. Накрая ги беше поканила, защото Нед беше отишъл на ски. Мисълта за Коледа без млади хора наоколо беше безрадостна и това просто не можеше да бъде допуснато.
Обстоятелството, че нямаше много общо със сестра си и едва познаваше двете й момичета не й оставяше голяма надежда за резултата от поканата. Но всичко се бе оказало изненадващо успешно. Наистина Моли се беше оклюмвала от време на време, сразена от темпа на социалната вихрушка около Биди, и се беше оттегляла в леглото си, за да си починат краката й. Трябва да се признае също, че и Джес беше разглезено голямо бебе, ужасно задоволявано и успокоявано, когато плаче.
Но Джудит се беше оказала истинско откровение, момиче, каквато Биди би искала да бъде собствената й дъщеря, ако имаше такава. Сама си намираше занимания, никога не се намесваше в разговора на възрастните, приемаше с радост и благодарност всяко начинание, което й предлагаха за развлечение. Биди си мислеше, че освен това тя е изключително красива… или поне би станала след няколко години. Фактът, че наоколо нямаше никого на нейната възраст не я беше объркал ни най-малко и на партито на Биди тя бе доказано полезна, като раздаваше наоколо ядки и бисквити и откликваше на всеки, който я спираше да поговорят. Разбирателството, което бяха установили с Боб, беше допълнителен бонус, защото очевидно тя му доставяше същото удоволствие, с каквото беше дарил и нея. Той я харесваше по старомодни причини — за добрите й маниери, за начина й, когато говори, да те гледа в очите. Но освен това и при двамата имаше взаимно привличане и стимул да бъдеш с човек от другия пол, отношения като баща и дъщеря, които по някакъв начин бяха липсвали и на двамата.