— Боб! Какво правиш тук?
— Появи ми се малко свободно време и реших да дойда и да кача компанията на борда. — Той погледна Джудит. — Не можех да те пусна да си отидеш, без да се сбогуваме както трябва.
Тя грейна към него.
— Радвам се, че дойде. Исках да ти благодаря за всичко. Особено за часовника.
— Ще трябва да не забравяш да го навиваш.
— О, няма да забравям. — Тя не преставаше да се усмихва.
Чичо Боб наклони глава и се ослуша.
— Мисля, че това е влакът.
И наистина се чу звук — релсите забучаха и Джудит видя как от завоя до далечния край на перона огромният зелено-бял локомотив нахлува към тях с лъскавата си медна арматура и раздутата си струя черен дим. Приближаването му беше величествено и вдъхващо страхопочитание, докато се промъкваше край перона. Машинистът, с изцапано със сажди лице, се наведе над платформата си и Джудит зърна проблясващите пламъчета в огнището. Масивните бутала като ръце на гигант се въртяха все по-бавно и по-бавно, докато накрая чудовището спря със съскане на парата. Както винаги пристигна точно навреме.
Настъпи лека суматоха. Отваряха се врати, слизаха пътници, като мъкнеха багажа си. Преобладаваше припряност, суетнята на заминаването. Тогава носачът качи куфарите им във вагона и тръгна да търси местата им. Чичо Боб с моряшка щателност го следваше, за да се увери, че си е свършил работата както следва. Моли, леко паникьосана, вдигна Джес и се качи във влака, после се наведе да целуне сестра си за довиждане.
— Бяхте толкова мили. Прекарахме чудесна Коледа. Помахай за довиждане на леля Биди, Джес.
Джес, все още стиснала Голи, размаха покритата с бяла рошава кожа лапа.
Леля Биди се обърна към Джудит.
— Довиждане, мило дете. Ти си просто едно малко съкровище. — Тя замълча и целуна Джудит. — Не забравяй, аз съм винаги тук. Майка ти записа телефона ми.
— Довиждане. Много ти благодаря.
— Бързо. Качвай се, че влакът ще тръгне без теб. — Тя повиши глас. — Накарай чичо ти Боб да слезе, иначе влакът ще го вземе с вас. — За момент тя се престори на много сериозна, после отново се засмя. Джудит отвърна с усмивка, за последен път помаха и се втурна в коридора след другите.
Беше намерено купе, в което имаше само един младеж, който седеше с отворена книга на коленете, докато носачът товареше багажа на лавицата над главата му. После, когато всичко беше наредено, чичо Боб му даде бакшиш и го отпрати.
— Ти също трябва бързо да излезеш — каза му Джудит, — защото влакът ще тръгне и ще те отнесе.
Той й се усмихна.
— Това никога не ми се е случвало. Довиждане, Джудит. — Те си стиснаха ръцете. Когато тя измъкна своята, откри в дланта на вълнената си ръкавица банкнота от десет шилинга. Цели десет шилинга. — О, чичо Боб, благодаря!
— Похарчи ги разумно.
— Непременно. Довиждане!
Той си тръгна. След миг с леля Биди се появиха на перона пред прозореца им.
— Приятно пътуване! — Влакът потегли. — Благополучно пристигане! — Той набра скорост. — Довиждане! — Перонът и гарата се хлъзнаха назад. Чичо Боб и леля Биди изчезнаха. Всичко свърши. Те тръгнаха по пътя си.
През следващите минути бяха заети с настаняването си. Другият пътник в купето, младежът, седна до вратата, така че за тях останаха местата до прозореца. Отоплението работеше с пълна сила и беше много топло. Ръкавиците, палтата и шапките бяха съблечени от децата. Моли остана с шапка. Джес беше наместена до прозореца, където веднага застана на колене върху бодливия плюш и притисна носле към опушеното стъкло. Джудит седна срещу нея.
Майка й, след като сгъна палтата и ги сложи на полицата, бръкна в пътната си чанта, извади книжката за оцветяване и цветните моливи на Джес и най-после се отпусна до нея с въздишка на облекчение, сякаш цялата операция й беше дошла в повече. Тя затвори очи, но след малко те отново трепнаха и се отвориха и започна да си вее с ръка.
— Боже, колко е горещо! — каза тя неясно на кого.
— Мисля, че е доста приятно — каза Джудит. Краката й дори бяха почнали да се стоплят.
Но майка й беше непреклонна.
— Питам се… — Тя се обърна към младия човек, чиито лично пространство и спокойствие бяха нарушили така брутално. Той вдигна очи от книгата си и се усмихна обезоръжаващо. — Питам се дали бихте се съгласили леко да намалим отоплението? Или дори да поотворим прозореца.